Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Личи си, че разбираш тайландската душа — със задоволство установи Суриявонг. — Колкото и да ни изучаваш обаче, никога няма да си един от нас.
— Грешиш. Вече съм един от вас. Свободолюбив човек, който умее да оцелява.
— В такъв случай, като свободен човек, добре дошъл на служба в Тайланд — тържествено изрече Суриявонг.
Разделиха се приятелски и до вечерта Бийн се убеди, че Суриявонг държи на думата си. Получи списък на войниците — четири роти от по петдесет души с добри препоръки. Щяха да му осигурят и хеликоптерите, самолетите и катерите.
Би трябвало да е малко нервен, преди да се покаже пред войници, които сигурно щяха да го гледат скептично като командир, но във Военното училище вече се беше сблъсквал с такава ситуация. Щеше да спечели уважението на тези момчета по най-простия начин. Не с ласкателства, не с услуги, не с излишно фамилиарничене. Щеше да спечели верността им, като им покаже, че знае как се воюва, за да са сигурни, че когато се стигне до битка, няма да бъдат пожертвани по някаква глупава прищявка. От самото начало щеше да им каже: „Няма да ви поведа в сражение, ако не съм сигурен, че ще победим. Вашата задача е да станете толкова добри воини, че да няма ситуация, в която да се поколебая да ви използвам. Няма да търсим слава. Целта ни е да унищожаваме враговете на Тайланд по всеки възможен начин.“
Скоро щяха да свикнат да се подчиняват на това малко гърче.
Исламабад
До: GuillaueLeBon@Haiti.gov
От: Locke.erasmus@polnet.gov
Тема: Условия за сътрудничество
Господин Лебон, оценявам колко трудно ви е било да се обърнете към мен. Вярвам, че мога да ви предложа ценни мнения и съвети, а също така, че сте смел мъж, готов да работи за народа, който управлява, затова съм убеден, че предложенията ми ще бъдат възприети.
Условията, които предлагате обаче, са неприемливи. Не смятам да идвам в Хаити под прикритие или да се представям за турист или студент, за да скриете факта, че се съветвате с един американски тийнейджър. Аз си оставам авторът на всяка дума, написана от Лок, и името ми още стои върху предложенията за договори, които сложиха край на Войната на Лигата. Затова ще дойда открито, за да ви консултирам. Ако досегашната ми репутация не е достатъчна причина да ме поканите открито, тогава фактът, че съм брат на Ендър Уигин, на когото съвсем наскоро бе поверена съдбата на цялото човечество, би трябвало да послужи като прецедент, който да следвате без стеснение. Да не споменаваме присъствието на деца от Военното училище в командването на почти всяка армия на Земята. Сумата, която предлагате, е много щедра, но така и няма да бъде изплатена, защото не съм съгласен да дойда тайно, а ако ме поканите открито, ще откажа да получавам каквато и да било заплата, дори покриване на разноските, докато пребивавам в страната ви. Като чужденец вероятно не споделям напълно дълбоката ви и безкористна любов към хаитянския народ, но желая всеки народ на Земята да се наслаждава на свободата, дадена му по рождение, затова не бих приел заплащане за помощта, която ще ви окажа.
Като ме поканите открито, ще намалите риска за себе си, защото ако мерките, които предложа, са непопулярни, можете да хвърлите вината върху мен. Освен това рискът, който аз поемам, като идвам открито, е много по-голям, понеже ако се сметне, че предложенията ми са неразумни, или установите, че не действат, лично ще понеса последствията. Говоря открито, защото трябва да погледнем действителността в очите: убеден съм, че предложенията ми ще са разумни и ще доведат до отлични резултати. Когато свършим работата си, можете да постъпите като Цинцинат и да се оттеглите във вилата си, а аз да последвам примера на Солон и да отплавам от бреговете на Хаити — и двамата с чиста съвест, че сме дали на народа ви добър шанс да заеме полагащото му се място в света.