Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Разбира се, всички тези изводи вече бяха залегнали в отбранителната доктрина на Тайланд и ако ги споделеше, само щеше да раздразни военните — или щяха да си помислят, че ги смята за некадърници.
Затова много внимателно подготви доклада си. С много изрази като „несъмнено вече сте обмислили тази възможност“ и „както, сигурен съм, вече сте взели предвид“. Разбира се, дори тези фрази криеха риск, защото ако военните не се бяха досетили за тези неща, щеше да прозвучи покровителствено. Трябваше обаче да направи нещо, за да разсее това затъмнение.
Препрочете на няколко пъти доклада, като всеки път внасяше поправки. Изчака няколко дни, преди да го изпрати, за да го погледне в друга перспектива. Накрая, след като се увери, че звучи минимално безобидно, го изпрати като електронно писмо в канцеларията на чакри — главнокомандващия. Това бе най-публичният и смущаващ начин да го направи, понеже писмата вероятно се сортираха и четяха от обикновени чиновници. Дори да го отпечата и да го занесе лично щеше да е по-дискретно. Целта му обаче бе да предизвика някаква реакция; ако Наресуан искаше да бъде по-дискретен, щеше да му даде личния си електронен адрес.
Петнайсет минути, след като изпрати доклада, вратата му се отвори безцеремонно и в стаята нахълтаха четирима военни полицаи.
— Ако обичате, последвайте ни — подкани го сержантът.
Бийн тръгна веднага, без да любопитства много. Тези хора само изпълняваха заповеди. Скоро щеше да разбере какво става.
Не го заведоха в кабинета на чакри, а в една от временните постройки, разположени на стария плац за строева подготовка — тайландските военни съвсем наскоро се бяха отказали от маршировката като част от обучението на войниците и от публичното демонстриране на военна сила. Само триста години след като Американската гражданска война бе показала, че излизането на бойното поле в стегнат строй не решава изхода на битката. Това бе нормален период за възприемане на нови неща от военните. Понякога Бийн още си мислеше, че някъде по света има армия, обучаваща войниците си да се бият със саби и да яздят.
На вратата нямаше надпис, дори номер. Когато влезе, никой от чиновниците вътре не го удостои с поглед. Личеше си, че го очакват и не отдават никакво значение на посещението му. Това, разбира се, означаваше, че идването му е много важно, иначе нямаше толкова старателно да се преструват, че не го забелязват.
Заведоха го навътре и сержантът му отвори една врата. Той влезе; военните полицаи останаха отвън. Вратата се затвори зад гърба му.
Зад бюрото седеше един майор. Това бе ужасно високо звание за човек, изпълняващ функцията на секретар, но поне днес той бе натоварен с тази задача. Майорът натисна копчето на оповестителната уредба и съобщи:
— Пратката е тук.
— Изпратете ми я.
Гласът беше млад. Толкова млад, че Бийн веднага разбра ситуацията.
Разбира се. Тайланд бе дал своя принос за Военното училище. И макар че в Ендъровия джийш нямаше дете с тайландски произход, страната (както много източно– и южноазиатски държави) бе твърде добре представена в училището като цяло.
В армия „Дракон“ имаше трима тайландски войници. Бийн си спомняше много добре всяко дете от армията, а също и досиетата им, защото лично бе съставил списъка на онези, които ще влязат в отряда на Ендър. Тъй като повечето страни ценяха възпитаниците от Военното училище според близостта им с Ендър Уигин, вероятно някой от споменатите трима се ползваше с достатъчно влияние тук, за да получи толкова бързо доклада, адресиран до чакри. И онзи от тях, когото Бийн очакваше да види на най-висока позиция, да играе най-активна роля, бе…
Сури. Суриявонг. „Сърдитко“, както го наричаха зад гърба му, защото винаги изглеждаше намръщен.
И наистина, той стоеше зад маса, покрита с карти.
За своя изненада Бийн установи, че е почти с ръста на Суриявонг. Сури не беше много едър, но във Военното училище всички бяха по-високи от Бийн. Сега бе наваксал. Значи нямаше цял живот да го гледат отвисоко. Тази мисъл го окуражи.
В поведението на Суриявонг нямаше нищо окуражително.
— Значи великите сили решиха да използват Индия и Тайланд, за да решават собствените си противоречия — отбеляза той.
Бийн веднага се досети какво си е въобразил. Ахил беше белгиец по произход, а Бийн — разбира се, грък.