Амазония

Изумен от видяното, Натан отстъпи крачка. Другите цивилни реагираха с възгласи на изненада. Натан видя как огненото кълбо угасна, обаче голяма част от джунглата остана да гори. През адското червеникаво сияние можеше да се види как в гората се е образувала изпепелена площ. Дърветата около нея бяха останали без клони и листа. Бе унищожен поне половин хектар от гората. От постройката не бе останала и следа. Дори и сензорните предупредителни устройства замълчаха, унищожени от взрива.

Натан бе твърде изненадан, за да каже нещо. Уоксмън обаче забеляза разгневения му поглед.

— Не спирайте — нареди той.

— Стопроцентова застраховка. Изгаряме всичко зад себе си — отбеляза Карера.

— Какво беше това? — попита Коуве.

— Напалмова бомба — обясни мрачно ефрейторът. — Ново оръжие за бойни действия в джунглите.

— Защо не бяхме предупредени за това? — запита Франк. — Защо никой не ни предупреди?

— Не спирайте — изкомандва Уоксмън. — Това бе моя задача. Моя грижа. Не искам повече приказки по този въпрос. За вашата сигурност отговарям аз.

— Моята благодарност за това, капитане — обади се Ричърд Дзейн. — Лично аз високо ценя вашите действия. Надявам се да сте изтребили тази отровна сган.

— Май не е съвсем така — каза Олин с присвити очи и посочи потока, който сега ясно се виждаше благодарение на пожара. Част от него бе изпълнена със скачащите и търчащи тела на хилядите малки създания. Подобно на сьомга, отишла да хвърля хайвера си, напредваха по потока с голяма бързина.

— Тук има вода — съобщи вървящият напред Окамото. Групата се събра около него.

— Мили Боже! — възкликна Кели.

На петдесет метра пред тях друг поток пресичаше пътя им. Бе широк само десетина метра и водите му бяха тъмни и неподвижни. Земята зад него продължаваше да се извисява. Там някъде бе хълмът, към който се бяха отправили.

— Това същият поток ли е? — попита Франк.

Един от рейнджърите, Йоргенсен, излезе от гората. В ръката си държеше очила за нощно виждане.

— Огледах местността. Той е приток на другия поток. Влива се в него.

— Мамицата му! — изруга Уоксмън. — Тук е истинска плетеница от реки.

— Трябва да го прекосим незабавно — каза Коуве. — Създанията сигурно скоро ще се появят тук.

Уоксмън погледна с явно безпокойство бавно течащата вода. После отиде при Окамото.

— Ще ми трябва малко светлина.

Рейнджърът усили пламъка и го насочи към водата. Той не им помогна да разберат какво се криеше под мътната повърхност.

— Сър, нека аз да мина пръв — предложи Окамото. — Да проверя дали е безопасно.

— Добре, синко, пази се.

— Разбрах, сър.

Окамото си пое дълбоко въздух и целуна разпятие, висящо на врата му. После навлезе във водата, като държеше оръжието си нависоко.

— Тече бавно, но е дълбока — уведоми ги той. Когато се оказа в средата на потока, водата бе стигнала до кръста му.

— Бързай — подкани го Франк, притиснал юмрук до стомаха си.

Окамото измина и останалото разстояние и излезе от водата. Бе усмихнат, когато се озова на другия бряг.