Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Детето имаше треска.
02:31 ч.
Амазонската джунгла
Луи бе застанал до палатката си, когато Жак дойде откъм реката. В ръцете си помощникът му носеше нещо, завито в плат и не по-голямо от диня.
— Докторе… — започна маронът.
— Какво откри, Жак? — попита докторът. Бе изпратил помощника си и още двама души да проверят на какво се дължи взривът, който чуха непосредствено след полунощ. Шумът бе събудил хората от лагера му броени минути, след като се установи на бивак. Няколко часа преди това, при залез слънце, Луи научи за откриването на индианското селище и за съдбата на обитателите му. Часове по-късно пък имаше взрив…
Какво ставаше там?
— Господин докторе, селището е изпепелено. Голяма част от околната гора — също. Не можахме да се доближим много, тъй като все още имаше пожари. Може би до сутринта ще научим нещо повече.
— А експедицията?
— Нямаше я, господин докторе. Изпратих Малахим и Тоди да я проследят — отвърна Жак и заби поглед в краката си.
Луи присви юмруци и прокле собствената си самоувереност. След успешното отвличане на войника бе започнал да изпитва самодоволство. А какво се бе получило сега? Един от хората му навярно е бил забелязан. Ако лисицата бе разбрала, че по петите й вървят хрътки, мисията му щеше много да се усложни.
— Иди събери хората. Ако рейнджърите са решили да избягат от нас, не искам да се отдалечават много.
— Разбрах, господин докторе. Не смятам обаче, че бягат от нас.
— Защо мислиш така?
— Когато отидохме до опожарената зона, в един страничен поток открихме тяло.
— Тяло ли? — попита Луи. Да не би това да бе някой от неговите хора, очистен и хвърлен в реката като предупреждение?
Жак пусна това, което държеше, върху земята. Бе човешка глава.
— Намерихме я във водата до развалините.
Луи се намръщи, приведе се над главата и огледа това, което бе останало от нея. Лицето бе напълно оглозгано. Ако се съдеше по бръснатия тил, това очевидно бе един от рейнджърите.
— И тялото бе в същото състояние — поясни Жак. — Оглозгано до кокалите.
— Какво му се е случило?
— Станал е жертва на пираните, ако съдя по раните.
— Сигурен ли си?
— Напълно съм сигурен — отвърна Жак и посочи с пръст обезобразената половина на носа си. Така напомни на началника си, че още в детството си бе имал вземане-даване с лакомите речни хищници.
— Кога са го нахапали? След смъртта му ли?
— Ако са се заели с него, когато още е бил жив, жал ми е за нещастника — каза Жак и сви рамене.
Луи се изправи и впери поглед в реката.
— Какво, по дяволите, става там?
10.
Бягство
14 август, 03:12 ч.
Амазонската джунгла
Заедно с останалите цивилни Натан стоеше на върха на острова, обграден от войниците. Бяха останали само осем рейнджъри. По един на човек, помисли си Натан. Като лични телохранители.
— Как мислите? — обърна се Франк към капитан Уоксмън. — Бихме ли могли да използваме още една от вашите напалмови бомби, за да си разчистим път сред гадовете? Да я изтърколим надолу по хълма и да залегнем?
— Не, защото ще ни избие до крак. Ако не ни изпепели топлинната вълна, ще се озовем между една горяща гора и отровните гадини.
— А гранатите? Може би ако ги разхвърляме равномерно, бихме могли да създадем безопасна ивица земя, по която да преминем?
— Рисковано е да ги хвърляме толкова близо до нас. Пък и нямаме гаранция, че ще избият всичките гадини. Някои от тях могат да се укрият зад стволовете на дърветата. Ако питате мен, трябва да задържим хълма и да изчакаме да се зазори.
Франк кръстоса ръце на гърдите си. Този план не му хареса.
В подножието на хълма от време на време проблясваха силни пламъци, бълвани от огнехвъргачките на ефрейтор Окамото и редник Карера. Бе изминал половин час, но чудовищата все още бяха там. Околната гора бе безмълвна. Не се чуваха нито маймунски крясъци, нито птичи гласове. Дори насекомите сякаш се бяха смълчали. Отвъд обсега на фенерите им обаче листата все още шумоляха, сякаш невидими същества се промъкваха под храсталаците.
Не преставаха да осветяват околните води. Създанията ту излизаха от потока, ту се гмуркаха обратно в него. Натан бе познал. Те дишаха с хриле и периодично трябваше да се завръщат във водата, за да възстановят силите си.