Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Ефрейтор Конджър прибра очилата.
— Може би трябва да се вслушаме в думите на доктор… почна, но не успя да довърши мисълта си. Нещо се блъсна тялото му и шумно пльосна до тях. — Боже мой! Натан освети съществото. В калта бе застанало странно здание. Изглеждаше леко замаяно. Приличаше на чудовищно голяма попова лъжичка във фазата, когато се бяха развили задните й крака.
Преди да успеят да реагират, съществото направи още един скок и захапа бедрото на ефрейтора с челюстите си. Ефрейторът го отблъсна от себе си с приклада на карабината си и направи няколко колебливи стъпки встрани.
— Проклетата гадина има зъби!
— Вече няма — каза сержант Костос, след като настъпи създанието с все сила. То цялото бе размазано и вътрешностите му изскочиха.
Всички бързо се отдалечиха от реката. Конджър докосна ухапаното място. В тъканта на панталоните бе направена дупка. Натан забеляза, че ръката на ефрейтора е окървавена.
— Гадината всъщност отхапа част от мен — каза Конджър с нервен смях.
За нула време всички се оказаха при входа на постройката.
— Какво става? — попита редник Карера.
— Това, което е видяло сметката на индианците, е тръгнало към нас. Трябва да се махаме оттук — отвърна Натан и посочи реката.
— Засега остани на поста си — нареди й сержант Костос. — Конджър, ти иди да си прегледаш крака, докато докладвам на капитан Уоксмън.
— Аптечката ми е вътре — каза Кели. Конджър се облегна върху бамбуков ствол.
— Сержанте, не се чувствам добре. Всички се обърнаха към него.
— Всичко пред погледа ми е размазано.
Кели се опита да се притече на помощ на ефрейтора. Натан забеляза, че от устата му потече струйка кръв. После той провеси безпомощно глава и тялото му започна да се гърчи.
— Конджър! — извика сержант Костос и го подхвана.
— Вкарайте го вътре! — разпореди Кели и се вмъкна в постройката.
Сержантът понесе войника към входа, но се затрудни, тъй като мъжът бе обхванат от гърчове. Редник Карера реши да му помогне и остави пушката си.
— Не напускай поста си, редник! — изкомандва Костос и се обърна към Натан. — Хвани го за шибаните крака!
Двамата успяха да прекарат войника през тесния вход. Появиха се други членове на експедицията, събудени от крясъците.
— Какво става? — попита Дзейн. Сержантът неволно се блъсна в него, докато носеше ранения.
— Отмести се! — изрева Костос.
— Оставете го тук! — извика Кели. Вече бе отворила аптечката си и държеше спринцовка в ръка. — Положете го и го дръжте здраво!
След като остави Конджър на пода, Натан бе Изблъскан встрани. Неговото място бе заето от двама рейнджъри, които стиснаха здраво краката на колегата си.
Костос затисна раменете на ефрейтора с колене, за да го обездвижи. Човекът обаче продължаваше да блъска главата си с все сила в земята, сякаш искаше да я разбие. От устата му започна да излиза пяна. Бе кървава, тъй като почти бе прехапал долната си устна.
— Конджър! За Бога!
Кели разряза бързо десния ръкав на войника със скалпел и бързо заби иглата в ръката му. Инжектира съдържанието й в тялото му и коленичи до него, за да изчака резултата. Стисна Конджър за китката.
— Хайде… Хайде…
Гърчовете внезапно престанаха и тялото се отпусна.
— Слава Богу! — въздъхна Костос. Кели обаче бе на друго мнение.
— Дявол да го вземе!
Сложи ръка на шията му в търсене на пулс, а после отблъсна войниците и започна да масажира сърцето му.
— Някой да започне дишане уста в уста! Рейнджърите за миг останаха вцепенени от изненада. Натан отмести Костос с ръка, избърса кървавата пяна от устните на Конджър и започна да прилага изкуствено дишане уста в уста, синхронно с движенията на Кели. Съсредоточи цялото си внимание в тези усилия и престана да чува разтревожените приказки на присъстващите.
— Беше някаква шибана жаба или риба — обясняваше Костос. — Скочи и ухапа Конджър по крака.
— Отровен е! — изпъшка Кели. — Животното е било отровно.
— Не съм чул за подобно същество — каза Коуве. Натан изпита желание да каже, че и той не бе чувал, но бе твърде зает със спасяването на войника.
— Бяха хиляди — продължи Костос. — Унищожават всичко по пътя си и са тръгнали насам.
— Какво ще правим? — попита Дзейн.
Гласът на капитан Уоксмън заглуши гласовете на всички останали:
— Преди всичко не трябва да изпадаме в паника. Ефрейтор Грейвс, редник Джоунс, идете при Карера и подсилете охраната!
— Почакайте… — успя да изпъшка Натан между две издишвания.
— Какво има? — попита Уоксмън.
Натан говореше накъсано, тъй като не преставаше да се опитва да съживи Конджър.
— Прекалено близо сме до потока… Минава едва ли не досами постройката…