Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Ефрейтор Конджър, бихте ли ми услужили с фенерчето си? — помоли Натан.
— Това са просто делфини — обясни му другият войник. Бе сержант Костос, който ги погледна с презрение. — По време на нощните смени се нагледахме на тези шибани гадини. Ама вие как да ги видите, като през това време сте си спали кротко в леглата.
По-младият рейнджър бе настроен по-дружелюбно.
— Заповядайте, доктор Ранд. — Ефрейтор Конджър му подаде фенерчето си.
Натан промърмори набързо някаква благодарност и го взе. Отиде до брега и освети реката. Делфините продължаваха да се спускат по течението, но вече в по-малки групи. Натан стесни светлинния лъч, за да обхване по-голямо разстояние.
— Дявол да го вземе.
В края на светлинния лъч повърхността на водата сякаш кипеше. Бе покрита с бълбукаща бяла пяна, както при бързей, изпълнен с остри скали. Само че в този случай бълбукащата пяна се спускаше надолу по течението на реката към тях.
— Какво е това? — попита Кели.
В плитчините се блъсна друг делфин, който също се заби в калта. Само дето не успя да се измъкне леко. Замята се покрай брега, като нададе тънък писък. Натан го освети. Кели го погледна и уплашено отскочи две крачки назад.
Делфинът бе без опашка. Коремът му бе разпран и червата му плаваха около него. После течението го завлече обратно в реката.
Натан отново насочи лъча на фенера срещу течението. Кипящата бяла вода вече бе много близо до тях.
— Какво е това? — попита ефрейтор Конджър с още по-подчертан тексаски акцент. — Какво става?
Тревожното квичене на свиня разбуди гората. Птиците, накацали по клоните, се издигнаха във въздуха. Разтревожени маймуни започнаха раздразнено да крещят.
— Какво става? — повтори тексасецът.
— Трябват ми очилата ти за нощно виждане — каза Натан.
— Какво има? — разтревожи се Кели, застанала зад Натан. Той грабна очилата от рейнджъра.
— И преди съм виждал реки, разбушували се по този начин — спомни си докторът, — никога обаче в такава степен.
— Каква е причината за това? — озадачи се Кели.
— Пирани… Пирани, обезумели от глад.
През очилата за нощно виждане светът стана едновременно по-ярък и оцветен в монохромен зелен цвят. На Натан му трябваше известно време, за да ги фокусира върху мястото, където водата кипеше. Настрои телеобектива, за да доближи образа. В кипящата вода забеляза мяркащи се големи перки — принадлежаха на делфини, нападнати от хищниците с остри като бръснач зъби. Стрелваха се и сребристите тела на рибите убийци, биещи се за плячка.
— Че какво страшно има? — каза с дълбоко презрение в гласа Костос. — Нека тъпите риби ядат делфините. На суша няма да дойдат.
Сержантът бе поначало прав, но Натан си спомни телата на убитите индианци. Спомни си и страха им от реката. Дали именно това не бе заплахата? Дали тукашните реки бяха толкова пренаселени от пирани, че индианците се страхуваха да пътуват по тях нощно време? Дали заради това не бяха направили опит да избягат по суша? А и това поведение на пираните… Да нападат делфини… Натан никога не бе чувал за такова нещо.
Нещо на ръба на полезрението му се размърда. Той отмести поглед от кипящата вода и забеляза тяло, лежащо на брега. Бе тялото на пекари, диво прасе. Дали не бе същото, изквичало преди малко? Няколко по-дребни същества подскачаха около трупа му. Създания, които щеше да вземе за огромни сухоземни жаби, ако не бяха започнали да разкъсват дивото прасе и да мъкнат останките му към водата.
— Какво, по дяволите… — промърмори Натан.
— Какво? Какво виждаш? — разтревожи се Кели. Натан фокусира отново телеобектива. Още няколко жабоподобни създания изскочиха от водата и се нахвърлиха върху трупа. Към тях се присъединиха и други. Скачаха високо над брега и изчезваха в храсталаците до него. Докато наблюдаваше това зрелище, от джунглата изскочи едра капибара и се затича по калния бряг. Приличаше на петдесеткилограмово морско свинче. Внезапно падна като препъната и тялото й започна да се гърчи. От реката заизскачаха нови жабоподобни същества и се нахвърлиха върху новата плячка.
Натан внезапно съобрази какво наблюдава. Това, което очевидно бяха видели и жителите на селището. Спомни си думите на шамана: „Тя каза, че самата джунгла ги нападнала“. Междувременно капибарата престана да се гърчи. Кели не бе ли говорила за смърт, предшествана от гърчове, след като направи аутопсия на трупа?
Свали очилата от лицето си. Кипящата вода бе вече само на десетина метра от тях.
— Трябва веднага всички да се отдалечим от реката! И от всички водни пътища!
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — сряза го сержант Костос.