Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Изглежда безопасно — прецени рейнджърът.
— Само засега — уточни Коуве. — Трябва да побързаме.
— Да вървим! — заповяда Уоксмън.
Цялата група навлезе едновременно във водата. Франк държеше Кели за ръка. Натан помогна на Ана Фонг да прекоси потока.
— Не умея да плувам добре — каза Ана, без да се обръща конкретно към никого.
Последваха ги рейнджърите, издигнали карабини високо над главите си.
След като се озова от другата страна, групата започна бавно да изкачва стръмния склон. Обувките на всички бяха пълни с вода, а местността бе все още разкаляна от вчерашния дъжд, така че стана трудно да се върви. Забавиха ход. Скупчената доскоро група започна да се разтяга.
От мрака се появи Йоргенсен с очила за нощно виждане в ръка.
— Капитане, проверих и другия поток. Водата се е успокоила. Не видях повече такива създания.
— Те са някъде там — каза Натан. — Просто са престанали да бесуват.
— Възможно е след пожара да са избягали обратно в голямата река — изрази надежда Йоргенсен.
Уоксмън се намръщи.
— Според мен не би трябвало да разчитаме на…
Капитанът бе прекъснат от силен вик. Един от хората отляво не успя да се удържи върху полегатия кален склон и се подхлъзна. Бе рейнджърът Еди Джоунс. Размаха ръце, опитвайки се да спре падането си.
— Еби му майката! — изпсува в безсилието си. Опита се да се залови за един храст, обаче го изтръгна заедно с корените. Сетне се удари в един камък, изпусна пушката си и се озова в потока.
Войниците Варчак и Грейвс му се притекоха на помощ. Той се измъкна от водата, като плюеше вода и кашляше. Достигна брега.
— Майка й да еба на тази джунгла — изпсува и тези думи бяха последвани от други, още по-цветисти псувни. Успя да се измъкне от потока.
— Спокойно, Джоунс, спокойно — каза му Варчак и освети с фенерчето си мокрия от глава до пети войник. — За такъв слалом в джунглата бих ти писал шестица.
— Шестицата си я натикай в задника — отвърна Джоунс и се наведе, за да махне лепкаво водорасло от крачола си.
— Уф!
Ефрейтор Грейвс бе първият, който го забеляза. Забеляза нещо, което се движеше върху раницата на Джоунс.
— Джоунс…
— Какво има? — попита все още полунаведеният войник. Съществото скочи и захапа меката тъкан под челюстта на Джоунс.
— Какво, по дяволите…
Джоунс откъсна съществото от шията си, от която започна да шурти кръв.
Малкият поток внезапно се разбуни и от него изскочиха още дузина подобни създания. Нахвърлиха се върху войника и го захапаха по краката. Той падна на гръб с лице, изкривено от болка. Стовари се в потока с шумен плясък.
— Джоунс! — извика Варчак и се доближи до падналия, Още едно създание изскочи от водата и тупна в мократа кал до краката на ефрейтора. Разтворените му хриле трептяха. Варчак отстъпи крачка. Грейвс направи същото.
Джоунс продължи да се гърчи в плиткия поток. Мяташе се като човек, попаднал във вряла вода. Тялото му бе обхванато от спазми.
— Връщайте се! — изкомандва Уоксмън. — Върнете се веднага!
Варчак и Грейвс вече тичаха. От потока изскочиха още създания и започнаха да ги преследват.
Групата забрави предпазливостта и се устреми нагоре по склона. Някои се подхлъзнаха и продължиха да напредват на четири крака. Кели се спъна и калната й ръка се изхлузи от ръката на Франк. Започна бавно да се плъзга към потока.
— Кели! — изкрещя Франк.
Натан обаче бе на два метра зад нея. Успя да я хване с едната ръка през кръста, при което се стовари върху нея. В другата държеше пушката си. Мани им се притече на помощ и успя да повдигне и двамата. Тортор неспокойно се разхождаше около тях.
— Размърдай си косматия задник — ядоса се бразилецът на ягуара.
Тримата се бяха оказали в края на групата. Няколко ярда нагоре ги очакваше Франк.
Единствено редник Карера бе решила да ги изчака. Огнепръскачката и изхвърли дълъг пламък зад тях.
— Да побързаме! Трябва да настигнем другите! — подкани ги притеснено.
— Благодаря. — Кели се обърна към цялата група.
— Втори път не прави това — каза Франк и хвана сестра си за ръката.
— Нямам такива намерения.
Натан продължи да ги наблюдава. Срещна погледа на Карера и забеляза страх в очите й. Всичко стана за миг. Изпод един от ниските храсталаци се появи едно същество и се нахвърли върху рейнджърката. Бе успяло да се спаси от пламъците.
Карера падна на гръб и пламъкът на оръжието й се насочи към небето. Съществото бе захапало пояса й, а сега се опитваше да се прехвърли към по-сочна плът.
Преди останалите да успеят да реагират, чу се силен пукот. Съществото излетя встрани. Или по-точно, двете му половини. Карера и Натан се обърнаха и видяха как Мани приготвя камшика си за втори удар.