Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Един от сензорите откъм потока започна да излъчва силна светлина.
— Вече са тук — промърмори Натан.
Застанала до него, Карера свали очилата си за нощно виждане и запали фенерчето си. Лъчът му освети пространството между пътеката и реката. Джунглата от двете страни на лъча продължи да тъне в мрак.
— Не виждам…
Нещо тупна върху пътеката само на няколко метра от тях.
От това разстояние възприеха съществото като нещо, имащо сякаш само крака и дълга рибена опашка. То подскочи към тях. Под двете му топчести черни очи имаше зинала уста. Зъбите му заблестяха на ярката светлина. Приличаше на кръстоска между попова лъжичка и пирани.
— Какво, по дяволите, е това? — прошепна Карера. То я чу и се устреми към нея.
Натан натисна спусъка на двуцевката. Струята от сачми направи съществото на решето и го отхвърли назад. Натан знаеше, че сачмите са нещо много полезно в джунглата. Не ти се налагаше да се прицелваш. Сачмите бяха съвършено средство за обезвреждане на дребни по размери заплахи — отровни змии, скорпиони и паяци. Очевидно, и отровни земноводни.
— Прибирай се — нареди и затвори малката врата. Тя представляваше само рогозка от преплетени палмови листа, обаче временно щеше да спре нападателите.
— Но това е и единственият изход — възрази Карера.
— Не и в постройка като тази — добави Натан и взе мачетето в лявата си ръка. Посочи с него към стената, която бе най-отдалечена от реката и потока. — С това може да си направиш врата накъдето си поискаш.
Отиде до централния двор и видя там Франк и Уоксмън. Капитанът бе разгънал карта.
— Те са вече тук — съобщи им Натан. Отиде до стената и започна да изсича отвор през плетеницата от палмови и бананови листа. — Трябва да се махаме веднага.
Уоксмън кимна и размаха ръка.
— Тръгваме! Още сега!
Натан отвори изход през задната стена и изрита парчетата от листа встрани. Уоксмън даде знак на ефрейтор Окамото да тръгне напред. Натан забеляза, че войникът държи в ръце оръжие с необичаен вид.
— Огнепръскачка — обясни му Окамото. — Ако се наложи, ще си пробием път през тези копелета с пламъци.
Натисна спусъка и от дулото на оръжието излезе оранжев пламък, наподобяващ огнен змийски език.
— Чудесно! — Натан потупа ефрейтора по рамото. След многото дни, прекарани заедно в реката, войникът му бе станал симпатичен, макар че навикът му да си подсвирва все още продължаваше да го дразни.
Окамото смигна на Натан и излезе през отвора, без да се колебае. Натан забеляза, че на гърба на ефрейтора е прикрепен малък резервоар.
Последваха го други четирима рейнджъри: Варчак, Грейвс, Джоунс и Костос. Всички бяха затъкнал и гранатохвъргачки на своите карабини М — 16. Разпръснаха се по двойки отляво и отдясно на Окамото. Рейнджърите прекосиха лъча на лазерните сензори и веднага се чу сигнал за тревога.
— А сега, цивилните — заповяда Уоксмън. — Не се отдалечавайте. Нека между вас и гората през цялото време да има по един рейнджър.
Ричърд Дзейн и Ана Фонг бързо излязоха през отвора. След тях преминаха Олин и Мани, следван от Тортор. Последни излязоха Кели, Франк и Коуве.
— Да вървим — каза Кели на Натан.
Той кимна и се обърна назад към постройката. Уоксмън даваше разпореждания на последните рейнджъри, които щяха Да охраняват тила им. Двама войници се бяха надвесили над нещо в средата на двора.
— Да вървим, дами! — заповяда Уоксмън. Рейнджърите се изправиха. Един от тях, ефрейтор на име Самад Ямир, погледна Уоксмън и повдигна палец нагоре. Ефрейторът рядко говореше, а когато говореше, правеше го със силен пакистански акцент. Натан знаеше за Ямир само това и още нещо — че той е сапьорът на групата.
Погледна с известно подозрение устройството, оставено в двора.
Уоксмън забеляза погледа му и насочи дулото на карабината си към отвора.
— Вие персонална покана ли очаквате, доктор Ранд? Натан облиза устните си и последва Франк и Кели.
И този път зад гърба му се оказа редник Карера, сега екипирана с огнепръскачка. Тя започна да оглежда джунглата с присвити очи. Последни от постройката излязоха Уоксмън и Ямир.
— Не се отдалечавайте един от друг! — напомни Уоксмън. — Мръдне ли нещо, опичате го или го взривявате!
— Тръгваме към един хълм на пет километра оттук — каза Карера на Натан.
— Откъде знаеш, че е разположен там?
— От топографската карта — отвърна рейнджърката неуверено.
Натан я погледна въпросително.