Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Малко встрани от групата Мани, коленичил върху калните листа, работеше. Преди това с риск на живота си бе отишъл до края на горящата гора, за да прибере едно от животните, замаяно от пламъците. Бе частично овъглен, но иначе чудесен екземпляр. Създанието имаше дължина от около трийсет сантиметра, изчислено от края на опашката до острите като бръснач зъби. Имаше изпъкнали огромни черни очи, които му даваха обзор от близо 360 градуса. Яките му крайници завършваха с ципести пръсти, дълги почти колкото самото тяло.
Докато останалите го наблюдаваха, Мани продължи чевръсто дисекцията, която извършваше със скалпел, даден му от Кели.
— Това създание е наистина удивително — промърмори накрая Мани.
Натан, Кели и Коуве се заслушаха в обясненията на биолога.
— Прилича на химера. На амалгама от няколко вида.
— Защо мислиш така? — попита Кели.
Мани се отмести леко встрани и посочи създанието с пръст.
— Натан бе прав. Въпреки че кожата му не е люспеста, като на риба, то притежава дихателните способности на водно животно. Диша с хриле, не с бели дробове. Краката му обаче — обърнете внимание на ципите между пръстите — са определено краката на земноводно. Такива крака притежава Phobobates trivittatus, петнистата жаба, от която се извлича отрова за стрели. Тя е най-едрият и най-отровен представител на жабешкото семейство.
— Искаш да кажеш, че това е някаква мутация на този вид, така ли? — попита Натан.
— В началото си помислих именно това. Създанието много прилича на попова лъжичка, чийто растеж е бил спрян в момента, когато все още е притежавала хриле и са се оформили само задните й крака. След дисекцията обаче се разколебах. Първо, размерите на създанието са ненормални. Този екземпляр тежи почти два килограма. Дори и най-едрите отровни жаби нямат такива чудовищни размери. — Мани насочи вниманието им към очите и зъбите на създанието. — Освен това структурата на черепа му е направо сбъркана. Черепът е приплеснат не хоризонтално, като на жаба, а вертикално, като при рибите. Всъщност черепът, челюстта и зъбите са почти идентични по форма и размери с тези на един банален амазонски речен хищник — Serrasalmus rhombeus. Сиреч с тези на черната пираня.
— Това е невъзможно — възкликна Кели.
— И аз щях да кажа същото, ако това създание не бе пред очите ми — аргументира се Мани. — Откакто се помня, съм изучавал животинските видове на Амазонка и не си спомням да съм видял нещо подобно. Това е истинска химера, притежаваща биологичните черти на риба и жаба.
— Как е възможно това? — попита Натан, без да откъсва поглед от чудовището.
— Не знам. Как обаче е възможно да се регенерира човешки крайник? Появяването на тази химера ме навежда на мисълта, че сме тръгнали по вярна следа. Там има нещо. Нещо, което експедицията на баща ти е открила. Което притежава безспорни мутационни способности.
Натан погледна още веднъж чудовището. Що за твар беше? Раздаде се гласът на редник Карера. Ве застанала на пост на северния скат.
— Отново се размърдаха!
Натан напрегна слуха си. Откъм нейната страна бе започнал да се разнася шум. Сякаш цялата гора се бе раздвижила. Пламъците на огнехвъргачката на Карера разкъсаха мрака. Всички видяха пробляскванията на стотици малки очички както по повърхността на водата, така и по дърветата. Едно от създанията скочи от една палма и се озова в обстрелваната зона. Чу се кратък откос и създанието се превърна в кървава каша.
— Всички назад! — извика Карера. — Тръгнаха!
От дърветата и храсталаците започнаха да скачат към тях множество малки телца, които не обръщаха внимание нито на пламъците, нито на куршумите. Бяха решили да ги надвият със своята численост.
Натан си припомни отново мястото, където бяха избити индианците. Събитията се повтаряше. Прицели се с двуцевката си и застреля едно същество във въздуха тъкмо когато то бе скочило от един клон над главата на Карера. Късчетата от животното нападаха по земята.
Групата се видя принудена да напусне върха на хълма и да се оттегли към южния скат. Нощта бе разкъсана от стрелбата и от пламъците. Светлините на фенерчетата се раздвижиха и сенките започнаха да трептят и да танцуват.
Редник Окамото осветяваше пътя по южния скат с огнени езици.
— Тук местността изглежда чиста — извика.
Натан погледна натам. Видя съвсем ясно другото разклонение на потока, преминаващо покрай южната част на хълма.
— Защо от тази страна няма никакви създания? — запита Ана.
Отговорни и Дзейн, който оглеждаше пространството зад тях с широко разтворени очи.
— По всяка вероятност са се събрали всички на едно място, преди да предприемат този последен щурм.