Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— И какво от това?
— Те ще се появят откъм потока… Както се е случило с индианците… — Натан се бе замаял от интензивното вдишване и издишване. Вдъхна въздух в устата на ефрейтор Конджър и след това продължи: — Трябва да се махаме оттук. Да се отдалечим от водните пътища. Да навлезем навътре в сушата, преди да се зазори. Те нападат през нощта. — Наведе се отново над рейнджъра.
— Какво искаш да кажеш?
Вместо него отговори професор Коуве:
— Индианците са били нападнати през нощта. И сегашното нападение е нощно. Натан смята, че тези създания са нощни животни. Ако успеем да се откъснем от тях преди зазоряване, би трябвало да сме в безопасност.
— Но ние тук сме защитени. Имаме укрепление. Те нали бяха нещо от типа на риби или жаби?
Натан си спомни видяното с очилата за нощно виждане. Създанията излизаха от реката и скачаха високо в дърветата.
— Тук не сме в безопасност! — изпъшка. Наведе се, за да продължи с изкуственото дишане, но бе спрян от ръка, която го докосна по рамото.
— Няма смисъл — каза Кели, като му помогна да се изправи. — Той умря — добави и бавно се обърна към останалите: — Съжалявам, но отровата се разпространи твърде бързо. Нямахме противоотрова…
Натан погледна неподвижното тяло на младия тексасец и се изправи.
— Дявол да го вземе. Трябва да се махаме. Да се отдалечим колкото се може повече от водата. Не знам на какво разстояние от водните потоци могат да се движат тези създания, но това, което видях, имаше хриле. Едва ли биха могли да стоят дълго време извън водата.
— Какво предлагаш? — попита Франк.
— Да се преместим на някоя по-висока местност. Колкото се може по-далеч от реката и от потока. Според мен индианците са смятали, че трябва да се пазят само откъм реката. Хищниците обаче се придвижили по потока и са ги настигнали.
— Говориш за тях така, сякаш притежават разум.
— Не, не вярвам да притежават разум — каза Натан. Спомни си, че бягаха само делфините. Нито една от по-големите речни риби не бе нападната. Жертви на създанията станаха още прасето и капибарата. В главата му започна да се оформя теория. — Не изключвам да нападат само топлокръвни животни. Възможно е да търсят плячка с определена телесна топлина във водата и в близост до бреговете й.
— Предлагам да послушаме доктор Ранд — каза Франк на Уоксмън.
— И аз съм на същото мнение — добави Кели и посочи тялото на ефрейтор Конджър. — Щом едно-единствено ухапване предизвиква смърт, не можем да си позволим да рискуваме.
— Ти може и да си шеф на експедицията, но по въпросите на сигурността именно моята дума е закон — заяви Уоксмън на Франк.
В този момент редник Карера подаде глава през вратата.
— Става нещо странно. В реката се е появило нещо свирепо. Току-що гръмна понтонът на една лодка.
Отвън джунглата се пробуди. Разкряскаха се маймуни и се чуха птичи гласове.
— Нямаме избор — заяви Натан. — Ако дойдат по потока и ни обградят, и не ни позволят да достигнем по-висок терен, мнозина други ще умрат като Конджър. И като индианците.
Натан получи подкрепа от най-неочаквано място. Обади се сержант Костос:
— Той е прав, господин капитан. Видях тези гадове. Нищо няма да им попречи да ни нападнат. Не и тази шибана колиба. Тук направо ще ни видят сметката.
След кратка пауза Уоксмън се съгласи. — Стягайте багажа — нареди.
— А сензорите? — попита Костос.
— Зарежете ги. Точно сега не искам никой да ходи там. Костос кимна и тръгна да изпълнява заповедта. Всички се юрнаха да прибират екипировката си. Двама рейнджъри изкопаха плитък гроб за тялото на ефрейтор Конджър.
Карера, приклекнала пред входа, оглеждаше реката и джунглата с очила за нощно виждане.
— Реката се успокои, обаче чувам шумолене в храсталаците.
Джунглата около тях внезапно се бе смълчала. Натан отиде навън и коленичи до Карера. Вече бе готов за път и в дясната си ръка бе стиснал късата си пушка.
— Какво виждаш? Карера фокусира очилата.
— Нищо. Обаче джунглата е прекалено гъста и не може да се види надалеч.
Натан чу пукота, предизвикан от настъпването на клонка. От джунглата излезе малка петниста сърничка и премина непосредствено пред тях. Двамата инстинктивно отстъпиха назад, преди да разберат, че не ги застрашава нищо.
— Боже мой! — засмя се Карера.
Сърната се спря до края на постройката и навири уши. Внезапно нещо изскочи от дърветата и се озова върху гърба й. От гърлото й излезе звук, изпълнен с болка и ужас.
— Влез вътре! — извика Натан на Карера.
Докато тя се прибираше в постройката, Натан я прикри с пушката си. От джунглата изскочи второ създание и се устреми към сърната. Трето създание изскочи от ниските храсталаци. Сърната направи още няколко крачки, след което падна на хълбок и започна да рита във въздуха.