Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Той продължи да пътува с красивата жена в голямата й колесница. Носеше хубави дрехи, хранеше се добре и се забавляваше, защото я канеха на много и различни места, кое от кое по-интересни. В замяна той и помагаше, грижеше се за конете, поддържаше колесницата, придружаваше я навсякъде и й правеше компания.
Чувстваше се горд и щастлив от това, че ги гледаха с възхищение и завист. Имаше всичко, което поиска. Ласкаеше се от мисълта, че мнозина биха дали всичко, за да са на негово място. С всеки изминал ден той все повече забравяше откъде е тръгнал и какъв е бил, преди да срещне красивата жена Имаше усещането, че цял живот е живял с нея. Мислите му се въртяха единствено около красавицата и желанията й, защото чрез нея получаваше чувство за превъзходство над останалите. Той започна да живее чрез нея и забрави себе си. Красивата жена го обсеби и взе от него най-ценното, което притежаваше, когато тръгна по пътя: целта да намери душата си.
XIV глава
Зелената книга
Еленът с Ирника на гърба си се катереше ловко по стръмните пътеки на Черната планина. Планината на юдите, в чийто пещери преди известно време я откри Салистар и всъщност я върна към живота. Той изпълни уговорката. За три дни единадесет млади момичета умряха и единадесет млади юди, господарки на горите, се родиха. Вече щяха да я следват и да й бъдат другарки. Преди това обаче, тя трябваше да вземе оръжието си и да се отплати на Салистар, но по начин, който той не очакваше.
Черната планина издигаше могъщите си върхове в най-северния край на област Ябрус. Хората я избягваха, защото бе коварна и опасна. Особено през студените месеци. Снежни вихрушки и тежки лавини брулеха склоновете й. Но за юдите планината бе дом. Тези същества, без сърца и с черна кръв, не усещаха нито студ, нито жега. Препускаха волно из поляни, гори и планини и нищо не ги плашеше.
Красивата Ирника грациозно яздеше сура, взела в ръце юздите от живи змии, с развети руси коси и бяла дреха, преметната над мускулестите бедра. Имаше един ден път до волобарския олтар, за да прибере лъка си и още толкова — за обратния път. Точно навреме за срещата със Салистар.
Пътуването мина неусетно за юда. Хилядите проблясъци на вечната светлина изгряваха сред сумрачното вече небе, когато тя достигна Юдина поляна. Бяха минали векове, откак Ирника не я бе зървала, но тя бе все така красива, тиха и приказна, каквато винаги е била.
— Хо тален сура — прошепна юдата.
Еленът спря на място. Юда скочи с ловко движение от гърба му и се огледа. Поляната бе скътана сред вековни дървета и нежни храсти. Светлозелена трева я покриваше, мека като килим, а в северния й край с тих ромон бълбукаше бистър поток. Накъдето и да обърнеше поглед, над високите дървета, приютили поляната, се издигаха величествените върхове на Черната планина, които сред мрака на настъпилата нощ раздираха небето като тъмни и зловещи кули. В средата на поляната се издигаше волобарския олтар — купчина бели камъни, висока около два метра, отразяваща светлините на кълбетата вечна светлина. Ирника тръгна с бавни крачки към него. Бе му поверила лъка, стрелите и колчана си, когато преди векове страшната мъка разяде душата й. Сестрите й — волните юди, господарките на гората, бяха избити до една от проклятието на кървавата клетва. На нея се падна по-тежката участ — да старее и умира в самота векове наред, оплаквайки ги. И тъкмо когато бе убедена, че краят й скоро ще настъпи, се появи Салистар, понесъл в ръцете си младото тяло на Деница. Сега черната юда отново ще кръстосва горите заедно с другарките си и верните сури.
Щом Ирника достигна до основата на олтара, вдигна високо ръцете си и с неземен шепот, който прошумоля в клоните на дърветата, погали стръковете трева и отекна сред дъбравите, изрече на древния език:
— Ремени нетала идиум лана.
В момента, когато думите заглъхнаха, от олтара на волобарите проблесна слаба светлина. Белите камъни се разместиха с пукот, завъртяха се като торнадо и сух вятър обрули листата на храсти и дървета. Освободени от камъните, в небето се издигнаха три предмета, завъртяха се един около друг и се спуснаха плавно в краката на юдата. Тя вдигна единия, огледа го добре и го вдигна над главата си. Устните й зашепнаха на древния език, предметът се издигна във въздуха и изчезна. Него Ирника върна обратно в олтара, там, където бе на сигурно място. Постепенно камъните се скупчиха отново на поляната в обичайния си вид. Двата предмета останаха да лежат в тревата. Това бяха дървеният й лък и коженият колчан, пълен със стрели. Лъкът бе сравнително малък, но много красив. От тъмно дърво, украсен с дърворезба, той бе най-ценният предмет за Ирника, която клекна и прокара пръсти по дървото от радост, че го вижда отново.