Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Разликата между човешкото и божественото е подобна на разликата между двата края на една линия. Единият край показва ограничеността, вторият — безграничността. В единия край е несъвършенството, а в другия — съвършенството. Вглеждайки се в хората, живеещи в този свят, ще забележим, че не всички стоят в една и съща точка, а запълват цялото пространство от единия до другия край на линията. Без да се обръща внимание на факта, че днес светът преминава през етап на бурно развитие на идеите за равенство, в действителност благородството на душата и нейният божествен произход се игнорират. Има примери във всички сфери на живота. У дома, в държавата, навсякъде човек притежава само един глас. Но стигайки до осъзнаване на духовния живот разбираме, че както при пианото всички клавиши звучат различно, тъй и душите се отличават една от друга. Човекът започва живота си като механизъм, като машина, но може да се развие и да се превърне в инженер. Ограниченията на кармата оказват въздействие само върху машината.
Без съмнение, първоначално всяка душа е машина, за да може след това да стане инженер и това превъплъщение не е мигновено. То протича постепенно. Ето защо кармата въздейства върху различните души по различен начин. Законът на кармата е личен за всеки човек. Онова, което за един е грях, за друг може да бъде добродетел. Онова, което е правилно за един, е неправилно за друг. В съответствие с този закон всеки човек среща своята собствена карма.
Придържайки се към този възглед, суфият казва: „Истина е, че ако моят живот се подрежда зле, това е следствие от моите постъпки. Но това не означава, че аз съм длъжен да се примиря. Мога да се смиря, доколкото всичко ставащо произтича от моите минали действия, но съм длъжен сам да изградя настоящата си съдба, защото съм инженер“. Ето къде е разликата. Чух един човек да казва: „От дълги години съм болен, но бях обречен на това. Леко го понасям, защото такава е моята карма. Това е разплата“. С това той удължава времето на разплатата и то може да продължи десет години, дори цял живот. В такъв случай суфият действа не само като пациент, но и като лекар, лекуващ сам себе си. Той казва: „Моето състояние е лошо? Това е резултат на миналото. Аз искам да се излекувам. Миналото е причина за настоящето, но аз сам ще създам бъдещето“. Той не позволява влиянието на миналото да смачка живота му. Стреми се да създаде такива условия, които ще направят живота му в бъдеще по-добър.
С този проблем е свързано нещо по-съществено от казаното по-горе. Преди да поеме върху себе си отговорността за миналото, човек запитва ли се: „Аз какъв съм бил в миналото?“ Ако не знае, защо трябва да плаща за нещо? Ние можем да бъдем отговорни само за онова, което се наслоява в нашето съзнание и този товар в живота е вече достатъчен. Защо да се прибавя още и тежест, идваща незнайно от миналото?
Какво виждаме, когато гледаме на себе си от философска гледна точка? Колкото по-остър става погледът ни, толкова по-малко можем да различим нашия „аз“. Колкото по-пълно осъзнаваме реалността, в толкова по-малка степен осъзнаваме нашия малък „аз“. Така човек носи целия товар на миналите си постъпки, без да може да го свали от гърба си. Би могъл просто да го пренебрегне. Това знание не му е от полза. Дава му само кратковременно удовлетворение от мисълта, че всичките му беди са заслужени, но идеята за такава справедливост само увеличава неговия дискомфорт. Болката би могла да се прекрати, но човек сам я усилва и продължава.
Главна задача на езотеричната работа е да се отстрани мисълта за себе си: какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще стана. Много по-добре е човек да се потопи в размишления за живота като цяло: какъв е той, какъв трябва да бъде и какъв ще стане. Тази идея обхваща една синтетична гледна точка и обединява, а не разединява. Тя е конструктивна, в нея може да се открие тайната на духовното освобождение. Брамините, ведантистите и будистите, считащи кармата за най-главното учение, се издигат над нея, щом се докоснат до идеята за целта, която те наричат мукти или нирвана. Така стоят нещата — докато човек не се издигне над идеята за кармата, не може да постигне нирвана.