Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Религиозният аргумент в полза на идеята за прераждането е следният: тъй като не всеки човек заслужава да се слее направо с Бога, той се преражда неопределен брой пъти, за да се пречисти, докато не достигне окончателното предназначение. Той е длъжен да изплати всичките си дългове, преди да се слее с Бога. В отговор на това може да се каже, че дори човек, с неговото ограничено чувство за справедливост, не наказва някого, без да му обясни в какво се състои неговата вина. Тогава как е възможно Бог, справедливият и милосърдният, да позволи на душата да се прероди на земята като наказание за постъпки, за които дори не подозира?
Научният експеримент в полза на прераждането показва, че семето пада в земята и ражда други семена и това се повтаря хиляди пъти. Винаги семето се възпроизвежда отново и по такъв начин става възможно прераждането. Ако в малкото семенце има достатъчно сили, за да се върне като семе, защо човешката душа да не се сдобие с ново тяло? Но дори и семето не е способно да роди семена, докато не достигне висшата точка на своето развитие. А и след като се случи това, процесът не бива да се нарича превъплътяване, а по-скоро регенерация. Едно семе ражда много семена, затова не може да бъде наречено въплъщаване, тъй като природата на въплъщението е следната — когато едно нещо преминава в друго, то не се превръща в множество.
Така стоят нещата и с душата, която, независимо че познава живота посредством петте елемента, когато се отправи по обратния път към своя източник, събирайки впечатления от външния свят и отхвърляйки ги на всяка крачка, устремена към своята същност — вселенския Дух. Земната субстанция се връща в земята; водата се връща към водата; огънят поглъща в себе си огъня; въздухът прибира своето, ефирът прави същото. Когато се разпада структурата на петте елемента, която би могла като увеличително стъкло да се отрази в духа, душата се връща към своя истински източник. След като бъдат разрушени физическата и астралната структура, за индивидуалността няма друг избор, защото не остава нищо друго, освен единствената Същност.
Превъплътяването на даден човек се разкрива или в мислите му, когато е буден, или в сънищата му, когато спи, защото всяко същество е създадено не само по гореописаните начини, но и от собствения ум. Точно такива прераждания могат да бъдат наречени превъплъщения. И все пак това не е съвсем разбираемо, защото всяка мисъл и всеки сън се раждат, живеят и умират. Тъй че и те могат да се приемат като проява на множество индивидуалности, като свят, роден от едно същество.
Понякога се срещат хора, които претендират или си мислят, че помнят своите минали прераждания. Но в повечето случаи те се стремят да предизвикат сензация и да създадат шумотевица около себе си или да дадат гласност на своите прищевки и заблуди. В Индия рядко се говори за прераждане, там хората много повече говорят за кармата. Йогите — едни от основните представители на идеите за превъплътяването, нито за секунда не допускат мисълта за собствено прераждане. Ако попитате, йогинът ще отговори: „Аз търся мукти, спасението. Ти мечтаеш да се родиш отново и затова пак ще бъдеш роден, защото ще бъдеш много разочарован, ако не ти се случи“. Това изказване не трябва да се разбира буквално Йогинът употребява понятието „ти“ по отношение на онова, което познава като „аз“ в човека, към който той се обръща. Тази теория открива широко поле за интереса, любопитството и въображението на онзи, който може да види обективния свят. Винаги има хора, жадни за нещо ново. Това желание толкова нараства, че дори ако се появи нов Бог, те ще продължат да го търсят.
Разглеждайки еволюцията на света, можем да добием впечатление, че я движи способността на душите, които съхраняват спомена от предишен житейски опит, който се проявява и в по-добри условия, в сравнение с миналите. Всъщност не е така. Развитието на света не зависи от миналия опит на душите. Причината, поради която с всяка своя крачка светът се придвижва в своята еволюция, е, че душата подобрява своя път по посока на проявлението и това помага на проявлението да върви към съвършенство.
Претенцията на учението за превъплъщаването за истинно се основава главно на закона за действията, а той е насочен към интелекта. Това значи, че ако човек се окаже гениален музикант, това е свързано с негов минал живот, ако се роди сляп или куц, е наказан за някога извършени постъпки, а става мъдър и духовен, богат и могъщ, благодарение на минали заслуги. Така всяка душа, извършила добро или зло, жъне плодовете им в следващите си превъплъщения, докато не достигне до своето предопределение.