Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Душата има външно и вътрешно облекло, които й придават облик на човешко същество, принадлежащо към физическото измерение. Едно покривало се скрива под друго. На пръв поглед облеклото на душата в измерението на джиновете би трябвало да бъде по-малко отколкото във физическото измерение, а облеклото на душата в ангелското измерение — още по-малко. Но не е точно така. За да бъде видимо за човешките очи, всяко нещо трябва да има определена честота на вибрации. Вибрацията в измерението на духовете е толкова нежна, че физическите ни очи не могат да я видят, макар че облеклото на душата в това измерение е колкото вътрешно, толкова и външно. Не е задължително размерите да бъдат толкова малки, колкото са в нашето физическо тяло; в действителността те са доста по-широки.
Същото е и с облеклото, което душата е приела в ангелското измерение. Не е задължително да е толкова малко, че да е в състояние да се скрие в другите две, описани по-горе; точно обратното — то е по-широко и по-тънко. Нашите очи не могат да виждат в това измерение. То вибрира твърде бързо, а ние сме способни да видим само неща със съответна честота на вибрациите. Ако някои неща са невидими, това не означава, че по своята природа са невидими. Невидими са само за нашите очи. Дотогава, докато сме зависими от физическите си очи, за да виждаме, ние ще наричаме невидимо всичко, което очите не могат да видят. А то е незримо само защото не можем да го видим като форма. Няма да бъде преувеличение да кажем, че тъй като душата на човека е преминала през горните две измерения, той е едновременно и джин, и ангел. Той не знае това, но проявява качества и от двете измерения. Любовта, усетът за прекрасното, радостта и вдъхновеният порив — всички те, както и невинността, идват от ангелското измерение. Усмивката на детето, неговото дружелюбие и готовност да вижда във всичко доброто и прекрасното, любовта му към живота са проявления на ангелските сфери.
Пребивавайки по-дълго време на земята, душата загубва ангелските качества и приема нови. Като бебе всеки човек проявява ангелски качества, а като по-голям демонстрира качества от света на джиновете. Стреми се да научи повече названия и форми, с огромно любопитство задава въпроси за всичко, което вижда. Когато човек премине и този стадии, той изглежда изпълнен с нещастия, грижи и безпомощност.
В някои хора преобладават ангелските качества. Те са добри, безгрешни, невинни, прощаващи, чистосърдечни, праведни, добродетелни, обичат красивото и изпитват висше вдъхновение. Ако изучаваме внимателно човешката природа, ще намерим безброй примери за ангелската природа. В същото време на земята има и много поети, композитори, интелектуалци, писатели и изобретатели, в които са силни качествата на джиновете.
Защо душата идва на земята? Защо е било необходимо творението? Каква е целта на това проявление? На всички въпроси може да се отговори с една дума: удовлетворението е удовлетворение на Бога. Защо Бог няма да бъде удовлетворен без това? Защото Бог е Единосъщен, а главното желание на съществуващия е да започне да осъзнава своята същност. Такова съзнание изпробва живота в различни проявления, в множество имена и форми и у човека това осъзнаване на битието достига своята висша точка. Казано по-просто, точно чрез човека Бог изпитва живота в неговото висше съвършенство. Ако някой запита: Какво е задължението на човек в тази насока? Отговорът ще бъде: най-свещеното му задължение е да достигне съвършенство на съзнанието, което е неговата дхарма, неговата истинска религия. За да изпълни своя дълг, може да му се наложи да се бори със самия себе си, да премине през страдания и болка, през изпитания и изкушения, но принасяйки множество жертви, практикувайки уединение, ще достигне онова ниво на съзнание, което е божие съзнание и което носи цялото съвършенство.
Както видяхме, при внимателното изучаване на човешката природа ще се намерят доста хора с ангелска природа, както и хора, проявяващи качества, присъщи на джиновете, но мнозинството от хората демонстрират човешки качества. Тези качества също могат да бъдат разделени на три вида: същински човешки качества, животински и демонични, в зависимост от честотата и ритъма на вибрациите им. Интензивният ритъм ражда демонични качества, средният — животински, а спокойният ритъм — човешки качества. Характерът на техния ритъм може да бъде описан по следния начин: при човешките е подвижен, при животинските е неравномерен, а при демоничните — зигзагообразен.
На науката е известна гравитацията, която принуждава всичко, което има тежест, да бъде привлечено към земята. По същия начин всичко, което принадлежи на духа, се привлича към духа. Затова човекът се стреми нагоре и надолу, при това много по-силно от всяко друго земно същество, тъй като от всички същества той е най-близо до духа. От една страна земята иска тялото му, от друга — духът призовава душата му. Ако човек позволи земното притегляне да победи, тялото приковава душата му към земята. Ако се предостави на волята на духа, душата увлича тялото му към духа. По такъв начин човекът е обект на влияние на закона на притеглянето както от страна на небето, така и от земята.