Мистични медитации (Учението на суфите)

Ако някой ме попита защо направо не кажа какво става след смъртта, връщаме ли се отново на земята или се отправяме някъде другаде, бих отговорил: „Това, което възприемаш като самия себе си, аз не го виждам по същия начин; в своите очи ти изглеждаш по един начин, а в моите — по съвсем друг. Ако започна да говоря в съответствие с моите възгледи, това ще те смути. Първо трябва да стигнеш на онова ниво, от което те виждам аз. Ти възприемаш себе си по най-елементарен начин. За тебе това е реално, но ще дойде време, когато ще осъзнаеш, че не е било нищо друго, освен въображение“. Как мога да изкажа моето мнение на този, за когото то е недостижимо? Ето защо пътят на суфия е мълчание.

Суфизмът не е против превъплъщението или каквото и да е друго учение. Защо ще е против, щом е религия, появила се, за да примири религиите? Суфият не мисли да противоречи на която и да е доктрина. Аз лично никога не съм се изказвал против учението за превъплъщението, защото не виждам в него нищо погрешно, но не виждам и неговата правилност. Ако целта е осъзнаване на единството на живота, единството на Бога, то идеята за превъплъщение, което се основава на фалшивото его, няма да бъде плодотворна. Суфизмът иска да научи човека на това, което той е. Когато човек си отговори на този въпрос, няма да му се наложи да пита: „Какво ще ми донесат моите постъпки?“ Какъв е човекът — това е единственият въпрос, на който суфизмът иска да отговори. В същото време това, което е очевидно, се отличава от онова, което е скрито. Наистина ли човек, роден в дворец, го е получил като награда, а този, който живее в мизерия, е наказан за нещо?

Какво донесе Христос? Спасение. Какво донесе Мухаммад? Наджат — спасение. Какво са донесли аватарите на Индия? Мукти — спасение. Винаги едно и също — спасение. Ето защо за предпочитане би било да пренебрегнем учението за превъплъщението и винаги да държим пред очите си идеала за единството — идеал, който води до осъществяване на целите на живота.

Можем ли да попитаме някого достигнал ли е спасение в този живот? Всяка душа е на различна степен на еволюция, но в главното човек може да постигне спасение, ако е искрен и сериозно се стреми към него. Не само Бог е всемогъщ, човекът също носи частица от Неговото могъщество. Спасението е в ръцете на Бога, но и в ръцете на човека. В желанието на човека живее и част от желанието на Бога, в смелостта на човека има от смелостта на Бога, а в увереността на човека — от увереността на Бога. Когато повтаряме думите от Библията: „Да бъде волята Ти“, осъзнаваме, че нашето желание и нашата воля не са отделени от божествената Воля и нашата воля също ще се изпълни. Но ако в този миг ние не искаме спасение, няма да го достигнем, защото е необходимо, както е казано в Библията, да се почука на вратите, за да се отворят. В света няма нищо недостижимо за човек, който е сътворен от Халифа — строителят на Божието царство. За него няма нищо невъзможно. Разбира се, много е трудно, но няма трудност, която не може да се преодолее. Ако човек притежава достатъчна храброст, ще съумее да достигне до оня източник, от който произхожда.