Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Против това може да се възрази: краката трябва да издържат тежестта на тялото не защото са се провинили в нещо, а главата не увенчава тялото за награда, че в миналото е постъпила по-добре от краката. Светът е въплъщение на Единствената Същност, на Единния Бог. Като обяснение могат да послужат думите на един персийски дервиш: „Човек живее, радва се на вярата в Бог без да знае приятел ли му е Той или враг. То е същото, както ако океанът издигне от радост вълните си, а люлеещата се на тях клонка реши, че океанът се издига и спуска за нейно удоволствие“.
Това се отнася за всички обстоятелства в живота. На човек може да му се стори, че нещо е сторил в миналия живот, затова живее по един или друг начин. Но той греши, тъй като всичко е проява на Божествената справедливост. Подобният на океан Бог е длъжен да мисли за всичко и много да разсъждава, затова издиганията на вълните са предизвикани или вълните на океана на съществуването, или от доброто или злото, срещнати по пътя към проявлението.
Мислителите, изучаващи доктрината за превъплъщението, никога не са влагали в нея този смисъл, който откриват повечето хора. Прераждането, според тях, представлява приемане от новата душа, летяща към проявление, на свойствата на онези души, които се изкачват към своя истински източник и предават тежестта на своите впечатления на душите, които желаят да поемат този товар. Ако се въплъти в тялото, душата няма вече достатъчно сили да го направи отново. Идеята за душите, раждащи се в друга форма, но е особено достоверна. Ако е истина, тогава защо душата не се ражда отново в своята първична форма, която с лекота може да пресъздаде?
Правдивостта на теорията за превъплъщението може да се разбере, ако вярваме, че определена част от Съзнанието, някога бивша душа, по принцип отново да формира себе си като душа. Но такава възможност не съществува. Тази вероятност е толкова нищожна колкото и вероятността спуканият балон отново да се преобрази в цял. По скоро новият балон ще се окаже половинка, четвърт или стотна част от първия или пък ще стане сто пъти по-голям. Във всеки случай, душата трябва да се слее със Съзнанието, преди да стане достатъчно „жива“, за да се прояви отново. Ето защо ние не можем да я определим като същата душа, защото тя се е пречистила в сравнение с предишното си състояние. Да си представим капка мастило: ако падне в океана, водата ще се слее с водата, а багрилното вещество ще падне на дъното. Тази капка не може да остане същата черна капка, тя ще стане чиста, като водата в океана. Ако ни се удаде да извлечем веществото на тази капка от океана, то няма да притежава предишните си свойства. Същото става и с душата, когато се погълне от океана на Съзнанието.
Има три метода за познание на живота след смъртта: да се осъзнае интелектуално и теоретично; да се познае в процеса на медитация или при т.нар. „умиране преди смъртта“, т.е. още приживе да достигнеш такова състояние, което изпитваш след смъртта. И третият начин — самият ти да умреш.
Тези знания са присъщи на три типа хора. Първите са ученици, които изучават достоверни източници, с цел да си изградят теория, която техният разум може да приеме интелектуално. Вторите са адептите — те следват пътя на медитацията, с чиято помощ достигат до такова състояние, сякаш вече са умрели и могат макар и за миг да се издигнат над материалното тяло. Те получават познание за живота след смъртта, което е начало на осмисляне на безсмъртието. Сред третия тип има хора, които искат да общуват с духове, за да узнаят съдбата си. Ако са способни за общуване с духове, наистина могат в някаква степен да получат знания от тях.
Човекът от първия тип, който се опитва интелектуално да усвои учение, удовлетворяващо неговите разсъждения, охотно се съгласява с доктрината за превъплъщаването, защото тя обяснява живота интелектуално и по начин, който удовлетворява ума. Когато са ме питали какво казва суфият за превъплъщението, от време на време мълча, понякога отговарям положително, а друг път отрицателно, т.е. не давам конкретен отговор. Може би някой ще помисли, че не вярвам в тази идея, а щом не вярвам аз, всички останали суфии също не вярват. Не е така. Всеки суфи е свободен да вярва във всичко, което счита за правилно и което е способен да разбере. Той не е прикован към някакво определено вярване.