Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Животът в измерението на джиновете е по-дълъг, отколкото във физическото измерение. Той може да бъде наречен живот след смъртта. Но и там идва време, когато е необходимо да се върне всичко, което е било взето от измерението на джиновете, защото вече не принадлежи на душата. Така че никой не може да вземе със себе си нещо от субстанцията на друго измерение, всяко измерение има собствена субстанция, която трябва да му бъде върната. За душата това е единствения начин да се освободи от ограниченията на даденото измерение, за да се издигне над него. Издигайки се още по-високо, душата е принудена да се откаже дори от ангелските си качества. Те трябва да се усвоят в ангелското измерение, преди душата да се разтвори във великия Океан, във висшия Дух. Това разтваряне се нарича сливане с истинския Аз.
Този процес може да ни научи на нещо много важно: всяка душа, движеща се от източника към проявлението, споделя онова, което носи от извора, с всички срещани души, а те на свой ред й предоставят онова, което са събрали. Този обмен е причина за различните ситуации в живота, в които един или друг човек попада, идвайки на земята. Един е умен, друг — глупав; един се ражда в богато семейство, друг — в бедно; единият е здрав, другият — болен; единият има велика цел, другият не знае с какво да се захване. Всичко това е предопределено. Защо? Защото душата, идваща от източника, е взела по своя път от другите души, връщащи се към него, всичко необходимо.
В измеренията, през които минава душата, се осъществява приемане и отдаване между онези души, които идват от източника, за да намерят проявление, и душите, идващи от проявяването към източника. Подобно на пътешественици, от които единият се движи от Азия към Америка, а другият от Америка към Азия, срещат се в Европа и обменят пари и мисли, и всеки отнася със себе си съмненията, знанията, щастието или нещастието на другия, и нашите души получават опит от живота си на земята. Често душата дори не знае защо получава маршрут, който я води към богатство и успех, а друга взема курс към неуспехи и грешки. Всичко зависи от първоначално зададеното направление. Хафиз поетично обяснява тази идея, казвайки, че всеки има свое вино и любовта на всеки съответства на виното, което притежава. Било то виното на щастието и радостта, виното на скръбта и бедността, виното на храбростта и страха, доверието и недоверието, човек бива опиянен от това вино, показвайки въздействието му пред света.
В обмена, който се извършва между душите, вървящи от източника към проявлението и душите, връщащи се назад от проявлението към източника, едната получава виното на егоизма, а втората — виното на безкористността. Персийският поет Бедил е казал: „Преди разсъмване се разлива вино — вино, взето от очите на възлюбения“. Под разсъмване се подразбира раждането, времето, в което душата започва своето пътешествие от ангелското измерение, а очите на възлюбения символизират нашия лъжовен свят. Първата чаша вино, изпита от душата, предопределя нейния по-нататъшен път.
Мнозина вярват, че човек, достигнал по-високо ниво на развитие, се обогатява със знания. Разбира се, самото по-високо развитие само по себе си е знание, но знанието, което човек получава от земни източници, не е същата монета, която е в обръщение в другите измерения. Човек натрупва монетите на земното измерение, които са толкова дребни и ограничени, колкото е този свят. Забавно ми е, когато при мен идва човек и казва: „Аз съм прочел толкова много книги на окултна тема и мисля, че съм съвсем готов за посвещение“. Как четенето на окултни книги може да приближи човека към духовността? Езикът в страната на духовността е различен, там интелектуалното знание няма стойност; познанието е в забравата на това, което сме научили тук. Въпросът за духовното достижение е нещо съвсем различно и ние имаме работа с него в съвсем друг смисъл.
Състоянието на душата може да се сравни с огледало. То отразява предметите, разположени пред него, но отражението не се гравира върху огледалото, предметът заема само онова време, когато закрива огледалото. По такъв начин и душата е покрита от своя опит. С други думи, нашият опит може да излъже душата, може да я покрие и дори да я скрие, но не може да проникне в нея. Също и онова, което наричаме индивидуалност, е само временно състояние, и щом душата се пробуди, тя не придава голямо значение на индивидуалността, защото е нещо, заимствано с одеждите, заимствано от различните измерения. Тя е нещо като парцалена кукла. Когато го разберем, ще отдадем цялото си внимание на душата — душа, която е реална, която е дошла от реалността и търси реалност. Накрая последният въпрос: каква е причината за създаването на човека? Постига ли се нещо с това? Да, самото осъществяване се постига с изживяването на живота. Постига се божествено осъществяване, когато опитът доведе душата на онази висота, на която тя вече не е индивидуална душа, а започва да осъзнава всички измерения на битието, не само на източника, но и на всички ограничени сфери. И когато цялото вдъхновение и всички сили, дремещи в човека, се окажат на негово разположение, тогава това осъществяване се нарича съвършенство. За това съвършенство е говорил Исус Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец“.