Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Част III
Живот след смъртта
Трудно е да се обясни в какво се състои животът в света на духа и е трудно да се изрече с думи, но можем да получим някаква представа, наблюдавайки живота на птиците, когато летят над гори и морета, над хълмове и долини, и които са в пълна хармония с природата и изразяват своята радост с песни. Такъв е животът на елените, бродещи в планини и гори, които пият вода от изворите, тичат под откритите простори от сутрин до залез и гледат към хоризонта. Слънцето ги ръководи, а луната им служи за светило. А сега да си представим нашия живот, животът на хората в претъпканите градове, дните им във фабриките и нощите зад залостени врати, далеч от Бога, далеч от природата, далеч дори от самите себе си — живот, изцяло погълнат от борбата за съществуване, борба, която няма край!
Какво представлява чистилището? В суфизма то се нарича наза и означава временно прекратяване на деятелността. Където има смърт, там винаги съществува и безмълвие и бездействие. То е като стрелките на часовник, които са престанали да вървят, нуждаят се от ремонт и дребната поправка ще ги приведе в действие. По такъв начин идва и импулсът на живота, проправя си път през облака на смъртта и пробужда душата да види светлината след мрака на нощта. Какво ще види душата в тази сияйна дневна светлина? Ще види самата себе си, жива както преди, със същото име и форми, но вече на по-високо ниво на развитие. В тази сфера душата намира много повече свобода и по-малко ограничения, отколкото е изпитвала в своя живот на земята. Сега пред душата се простира свят, който не й е чужд, а който тя сама е създала по време на живота си на земята. Онова, което душата е познавала като ум, сега се превръща в светлина за душата. Това, което на земята душата е наричала въображение, за нея става реалност. Ако този свят е свят на изкуството, това изкуство е създадено от душата. Ако в него липсва красота, това е предизвикано от пренебрежението на душата към красивото по време на пребиваването й на земята.
Картината на джанната — рая, представата за небесата и понятието за адските сфери се превръщат в истинско преживяване за душата. Никой не изпраща душата на това или онова място, така че заедно с много други души да се наслаждава или да страда за грехове. Всичко това е царство, което душата е създала сама, докато е била на земята, точно както някои птици създават гнезда, за да живеят в тях през зимата. Непосредствено след гроба започва зимата за душата. Тя прекарва тази зима в свят, който сама е създала — дали е приятен или неприятен, зависи от самата душа. Някой може да се поинтересува еднакво ли живеят душите в този свят, който са създали. Не. Как може да бъде еднакво? Умът, чиято тайна е известна на малцина, този ум може да бъде толкова огромен, колкото света, дори по-голям. Този ум може да вмести в себе си всичко, което съществува в света и даже онова, което съдържа в себе си вселената. Разбирането на природата на ума разширява кръгозора на човека. Когато стигнеш до същината, първоначално възниква объркване, но след това природата на Бог, която е феномен сам по себе си, се разкрива пред нас.
Хората често се интересуват каква връзка съществува между душата, напускаща земята и онези, които още са на нея. Без съмнение, съществува стена, която разделя тези, които са на земята, от онези, които са в друго измерение. Но сърдечната връзка както преди остава цяла и не се разрушава дотогава, докато се запазва взаимната симпатия. Но можем да се запитаме защо любещият, който е напуснал тази земя, нищо не знае за състоянието на своите близки от другата страна? Знае, но го знае само душата, а воалът на илюзиите на физическия свят обвива сърцата, затова те не могат да получат ясни образи. Също така, това не е само връзка на любов и симпатия; това е и вяра в задгробния живот, преминаваща в твърдо убеждение, именно тя дава на онези, които са още на земята, информация за техните любими същества, преминали от другата страна. Тези, които отричат задгробния живот, сами лишават себе си от това знание, което е същността на всички учения. За този, който е преминал от земята на другата страна, е лесно да влезе в контакт с хората, които са на земята, тъй като той има един воал по-малко.
Душата пътешества постоянно. В каквото и измерение да се намира, тя през цялото време е на път. И в това пътешествие тя има цел, която трябва да достигне; в една цел се съдържат и са скрити безброй цели.