Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Законът на притеглянето прилича на закона, регулиращ отношенията между слънцето и лъчите му. Лъчът никога не напуска слънцето. Неговата същност го заставя да излезе, да се отдели, а след това да се върне обратно към слънцето и да се влее в него. Такъв е и стремежът на душата. Колкото и да е подвластно човешкото тяло на земната твърдост, колкото и да е свързан разумът му със сферата на интелекта, душата носи постоянния стремеж да се отдели от земята. Но докато физическата същност говори по-високо от всичко, а разумът произвежда собствен звук, тихият зов на душата остава нечут.
Както видяхме преминавайки през различните измерения на съществуването, душата заимства от тях всичко, което принадлежи на даденото измерение: качества, склонност, идеи, мисли, чувства, впечатления; плът, кожа, кости, кръв. Но всичко, което душата е събрала в странстването си, трябва да върне обратно, когато изпълни задачата си, защото всичките придобивки са й предоставени с определена цел. Когато достигне тази цел, настъпва времето всяко измерение да поиска да му се върне онова, с което душата му е задължена. На душата не й остава нищо друго, освен да върне обратно всичко. Този процес се нарича асимилация. Тъй като човек се ражда жаден и егоистичен, той охотно приема онова, което му се дава, но го връща с неудоволствие, като нарича това състояние смърт.
И така, асимилацията означава връщане на земята на онази физическа материя, която душата е използвала във физическото измерение. Тялото се асимилира, поглъща се от земята, душата е освободена от бремето, което е носила и започва да усеща свобода и лекота. Така че смъртта е просто освобождаване на душата от ограниченията и от най-големия й плен.
Смъртта не е нищо друго освен снемане от душата на нейното облекло и връщане на това покривало на измерението, от което е било взето, защото душата не може да отнесе със себе си във висшето измерение обвивката на по-нисшето. Душата се освобождава, когато по собствена воля или по принуда сваля това твърде тежко и плътно покривало. И това освобождава душата от по-нататъшното пътешествие. След пребиваване на поредното ниво пътят трябва да се възобнови, затова душата е длъжна отново да върне своите одежди и да се очисти от тях, за да може да продължи по-нататък.
Ако хората знаеха това, щяха по-иначе да гледат на живота. Те биха разбрали смисъла на това, че не можем да оставим за себе си нещо, което в действителност не ни принадлежи. Вниквайки в тази философия, стигаме до извода, че дори тялото ни не ни принадлежи. То е заимствано и в определения ден и час трябва да се върне. Затова мъдреците се отричат от тялото си, преди да бъдат принудени да го отдадат. Всички знания, предоставяни ни от духовните учителите, се практикуват с тази цел: още днес да се откажем от своето тяло, за да не изпитваме болка при загубата на нещо, което считаме за най-скъпоценно.
Това знание хвърля светлина върху въпроса за смъртта. В действителност смъртта не е смърт. Тя е само преход, фаза, промяна, подобна на смяната на облеклото. Понякога искаме да знаем ставаме ли по-малки, умирайки. Не. Умирайки ние ставаме нещо повече, а не по-малко. Щом свали одеждата на физическо измерение, душата изпитва най-великото освобождение, защото ограниченията на физическото тяло са много големи, физическото тяло притиска душата и в деня, когато този товар е премахнат, душата изпитва облекчение; нейните способности, стремежи, вдъхновения, сили — всичко се проявява свободно. Затова смъртта не е загуба.
Какво ни води към смъртта? Дали тялото отслабва твърде много и не може както трябва да обслужва душата или душата е изпълнила своето предназначение в това измерение и не се нуждае повече от тяло. Тялото се вкопчва в душата, а душата държи тялото — така стоят нещата. Ако тялото стане твърде немощно, то все повече и повече губи влиянието си върху душата и накрая не може да я задържи. На свой ред душата държи тялото дотогава, докато й е необходимо. Когато душата не вижда по-нататъшните цели, хватката на удържащото я тяло отслабва и тялото постепенно отблъсква ръцете на душата. Така протича процеса на умиране, противоположен на процеса на раждането. Човешките тела са глина, необходима за да се създаде тяло за душата. Душата чука на вратите на физическото измерение и й се предоставя тяло. Символ на тази философска идея е бог Купидон.