Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Кораб отдясно, сър!
Без да каже дума, Кемерън й обърна гръб и скочи на платформата с кормилото.
— Далекогледа ми, моля!
Скай забрави за проблема си, придърпа полите на роклята и изтича бързо по стъпалата нагоре. Той не й обърна никакво внимание, вперил поглед вдясно от кораба. Морякът от наблюдателния пункт горе извика:
— Корабът сменя флага си, сър! Първоначално издигна цветовете на английското знаме, а сега — пиратския флаг.
— Всички на оръдията! — изкомандва капитанът, след което промърмори:
— Логан не е. Чернобрадия също не е. Нито пък Хорнигоулд…
— Толкова добре ли познавате тези хора, сър? — попита Скай подигравателно.
— Блейн! — обърна се той към здравеняка на кормилото. — Завъртете кормилото. Ще имитираме бягство, а след това се насочваме направо срещу тях в откриваме огън с всички оръдия. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър.
Лорд Кемерън сне далекогледа от очите си и замига объркан, когато откри Скай до себе си.
— Отивайте веднага под палубата.
— Не.
— Заповядах ви да…
— Не можете да ми заповядвате, сър! Вече съм имала подобно преживяване, така че няма да има никаква полза да се крия в каютата си — знам това със сигурност. Ако действително ми желаете доброто, дайте ми сабя. Мога да се защищавам и сама.
Очите му се присвиха и в продължение на няколко секунди тя не успя да забележи яростта, която заискри в тях.
— Мистър Блеър, връщам се веднага — оповести той високо, връчи далекогледа на някакъв моряк и пристъпи към Скай. Тя не успя да му се изплъзне. Здравите ръце я сграбчиха и я вдигнаха високо.
— Сър, как си позволявате! — запротестира тя възмутено и забарабани с юмруци по раменете му. Напразно. Без да обръща никакво внимание на крясъците и ударите й, той я пренесе надолу по стълбите към каютите. Пред нейната врата я сложи обратно на крака и я бутна в каютата. И двамата бяха наясно с битката, която бушуваше между волите им. И докато се гледаха вторачено един друг, маските паднаха окончателно. О, как ненавиждаше, тези очи, тази дяволска прилика с братовчед му! Блясъкът в погледа му издаваше бясна решимост.
Тя се нахвърли с крясък насреща му, сякаш можеше да го отстрани от вратата. Без всякакви усилия той я хвана за китките и изви ръцете и на гърба. Също като Сокола, помисли си тя и я обзе панически страх. Тялото му се притисна към нейното, твърде плътно, твърде настойчиво. Отчаяна, тя се заизвива в хватката му.
— Пуснете ме веднага!
— Никога, скъпа съпруго — отвърна той. Пред очите му сякаш падна пелена, която прикриваше тайни. И тогава се наведе към нея, устните му запечатаха устата й и езикът му си запроправя път към нейния. Това бе целувка, която настоява за нещо повече — за всичко…
Най-накрая й се удаде да се отскубне. Цялата трепереше от ужас, тъй като той успя да събуди в нея онези чувства, които бе опознала в прегръдките на Сокола.
— Може би бракът ни наистина е пародия — забеляза той. — Струва си да обсъдим този въпрос по-подробно, но се боя, че пиратите всеки миг ще потропат на вратата. Така че, ако можете сега да ме извините…
Скай издаде гневен вик и избърса с опакото на ръката устата си. Ако можеше да изтрие завинаги от паметта си и облика на Кемерън, звученето на глава му, спомена за неговата целувка. Над главите им по палубните дъски трополяха тичащи крака — екипажът се подготвяше за битката.
— За съжаление се налага да ви напусна — додаде капитанът.
— Да ви вземат мътните, дайте ми веднага сабя!
— За да я насочите след това срещу мен, нали? — надсмя й се той.
— Да не би да се боите от фехтовалните ми умения?
Той се разсмя, извади сабята си от ножницата и й я подаде. Планът й предвиждаше да го заплаши със сабята още тук, в каютата, и след това да поиска свободата си. Той обаче се оказа неочаквано пъргав, и изскочи бързо в коридора и се поклони вежливо.
— До скоро виждане, скъпа.
Вратата хлопна и резето изскърца. Скай закъсня да я подпре отвътре и затропа с юмруци по таблата. Кемерън бе вече далеч, но тя реши да се обърне към екипажа.
— Ей, хора! Грешите, ако си мислите, че като сте ме заключили, се намирам в безопасност. Загубите ли битката, разбойниците ще успеят да влязат безпрепятствено в каютата ми!
Не й отговори никой. С въздишка седна на леглото със сабята на Кемерън в ръка. Острието й бе остро като бръснач.
Внезапно някаква сила запрати Скай на пода. Корабът бе завил светкавично. Успя да се изправи с мъка, но още в следващия миг падна отново. Оръдеен зали разтърси въздуха. Най-накрая се намери до прозореца и дъхът й спря. „Лейди Елена“ се носеше странично към вражеския кораб, блъсна се в него, скърцане и трясък на строшено дърво изпълниха въздуха, куки излетяха и се забиха в борда. Пиратите наскачаха от такелажа върху палубата на Кемерън, зазвънтя стомана.