Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Мястото създаваше усещане за модерно и напредничаво, което му допадаше. Беше прекарал по-голямата част от кариерата си в стари, неудобни сгради, които бяха като развъдници за зайци; обнадеждаваше се от усещането, че обичната му полиция, на която бе посветил живота си, наистина навлиза двайсет и първи век. Въпреки че сградата имаше един недостатък, от който всички се оплакваха — нямаше бюфет.
Продължи по коридора покрай врати, обозначени със съкращения. Първата беше зала за големи произшествия, приютяваща общото оперативно помещение за сериозни престъпления. Следваха стая за разкриване на престъпления, стая за наблюдение на пътни камери, стая за разузнавателната служба, кабинет на екипа по външни проучвания, след който го връхлетя смрадта, първоначално по-леко, но ставаше по-силна с всяка измината крачка.
Плътната, наситена миризма на гниене на човешка плът, предизвикваща гадене, която му бе станала твърде позната през годините. Прекалено позната. Нямаше друга такава миризма; обгръщаше те като невидима мъгла, процеждаше се в порите на кожата ти, навлизаше дълбоко в ноздрите, дробовете и стомаха ти, в косата и във влакната на дрехите ти така, че я отнасяш със себе си и продължаваш да я усещаш с часове.
Когато отвори вратата на малкия, чист кабинет за изследване на местопрестъпления, той съзря причината: във фотографското студио на следователите се работеше с пълна пара. Хавайска риза, разкъсана и обилно изцапана с кръв, лежеше под светлината на ярки прожектори върху маса, на която бе разстлана кафява хартия за фон. Близо до нея в пластмасови пликове лежаха панталони и чифт жълтеникаво кафяви обувки.
Когато надникна навътре в стаята, Грейс видя мъж, облечен в бял гащеризон, забил лице във фотоапарат „Хаселбад“, и за момент не го позна. В следващия миг осъзна, че външността на Тиндал е претърпяла промяна, откакто го видя за последен път преди няколко месеца. Сега главата му бе обръсната напълно, тясна ивица се спускаше от средата на долната му устна до средата на брадичката му, а очите му бяха скрити зад модерни правоъгълни очила със сини стъкла. Приличаше повече на някакъв модерен тип от телевизията, отколкото на сериозен учен.
— Нова жена в живота ти? — попита го Грейс вместо поздрав.
Тиндал го погледна изненадано.
— Рой, радвам се да те видя! Да, всъщност си прав — кой ти каза?
Грейс се ухили и се вгледа в него по-отблизо, като почти очакваше да зърне и обица на ухото.
— Млада е, нали?
— Всъщност… да… откъде знаеш?
Детективът се ухили отново и се загледа в обръснатото му теме и модерните очила.
— Поддържа те млад, нали?
Тогава патологът най-сетне разбра и се ухили глуповато.
— Направо ще ме убие, Рой. По три пъти всяка нощ.
— Опитваш по три пъти на нощ или успяваш по три пъти?
— О, разкарай се! — той огледа Грейс от горе до долу. — Изглеждаш доста издокаран като за събота. Да не би ти самият да имаш някоя палава среща?
— Сватба всъщност.
— Поздравления — коя е щастливката?
— Не е чак такава щастливка — отвърна Рой и сложи малкото найлоново пликче с пръстта от беемвето на Марк Уорън върху масата до ризата. — Искам да побързаш.
— Винаги искаш да побързам. Всеки иска.
— Не е вярно, Джо. Дадох ти материала за Томи Лайтъл и ти казах, че имаш време до края на света. Това е различно. Има изчезнал човек — от това колко бързо ще анализираш тази проба може да зависи животът му.
Джо Тиндал взе плика и го погледна. Поклати го внимателно, без да откъсва поглед от него.
— Доста е песъчлива — отбеляза той.
— Какво ти говори това?
— Спомена Ашдаун Форест по телефона?
— Ъхъ.
— Това може да е видът почва, разпространен там.
— Може?
— Обединеното кралство е потънало в песъчлива почва, Рой. В Ашдаун Форест има песъчлива, но същото важи и за безброй други места.
— Трябва ми район, който е дълъг около два метра и широк около деветдесет сантиметра.
— Прилича ми на гроб.
— Гроб е.
Джо Тиндал кимна и отново се вгледа отблизо в почвата.
— Искаш да определя местоположението на гроб насред Ашдаун Форест по това малко пликче почва?
— Взе да схващаш.
Полицаят от отдела за разследване на местопрестъпления свали очилата си, сякаш за да засили зрението си, след което ги сложи отново.
— Ето каква е сделката, Рой. Намери гроба и аз ще ти направя анализ дали тази почва съвпада или не.