Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Зарежи спасителното записване. Няма нужда да ги пъхаме обратно в оригиналното им пространство.
— Но това ще…
— Клъцни ги!
— Очарователно — подхвърли злъчно Волтер. — Да слушаш как боговете обсъждат нечия съдба.
Ним изкриви лице.
— Що се отнася до тебе… — метна кръвнишки поглед на Волтер — отношението ти към религията се е смекчило само защото Марк изтри всички търкания с властта, които си имал, като се почне с баща ти.
— Баща ли? Никога не съм имал баща.
Ним се усмихна гадно.
— Току-що доказа онова, което ти казах.
— Как смееш да бъркаш в паметта ми! — кресна Волтер. — Опитът е източникът на всички знания. Не си ли чел Лок? Веднага ме възстанови!
— Не и тебе — по никой начин. Но ако не млъкнеш, преди да съм ви убил и двамата, мога да възстановя нея. Знаеш, и още как, че на кладата тя е била опечена жива.
— Злорадстваш, нали? — Волтер оглеждаше Ним, сякаш положението между тях бе точно обратното. Странно — на този сим като че ли не му пукаше от заплашващото го изличаване.
— Трий! — кресна президентът.
— Какво да трие? — попита Гарсон.
— Скалпелът и розата — обади се Волтер. — Не, ние очевидно не сме за този смахнат век.
Гарсон покри човешката длан на готвачката на аламинути с две от четирите си длани.
— И нас ли?
— Да, естествено! — тросна се Волтер. — Вие сте тук само заради нас. Второстепенните актьори! Поддържащият актьорски състав!
— Е, на нас ни беше хубаво — обади се готвачката и се прилепи към Гарсон. — Макар че бих искала да видя много повече. Ние не можем да преминем отвъд градската улица. В края й краката ни престават да се движат, макар в далечината да виждаме кули.
— Декори — измърмори Ним, напрегнат, защото с напредъка на работата му задачката ставаше все по-сложна. Ручейчета от техните личностни пластове се разбягваха навсякъде и се промъкваха в киберпространството като…
— Като плъхове, напускащи потъналия…
— Приписваш си божествени сили — обади се Волтер с отиграно небрежен тон, — без да притежаваш необходимия характер.
— Какво?! — президентът бе смаян. — Тук командвам аз.
— Аха — обади се Ним. — Така може да стане.
— Направи нещо! — извика Девата и гневно размаха меч.
— Au revoir, моя сладка pucelle. Гарсон, Амана, au revoir. Може би ще се срещнем пак. А може би не.
И четирите холограми се прегърнаха.
Последователността, зададена от Ним, започна да тече. Беше програма-пор — надушваше връзките и ги изтриваше идеално. Ним гледаше и се чудеше къде свършва изтриването и започва убийството.
Волтер протегна ръка и погали Жана по гърдите.
— Раздялата е само илюзия лека… Ние може да не се срещнем… но ако се срещнем, аз…
Екранът угасна.
Президентът се разсмя тържествуващо.
— Успя — страхотно! — той потупа Ним по гърба. — Сега трябва да измислим свястна история. Джиросай всичко на Марк и Сибил.
Ним се усмихна нервно, а президентът му обеща повишение и вдигане на заплатата. Беше схванал процедурата по изтриването, така си беше, но инфосигнатурите, протичащи из холопространството в последните мигове, му разкриха странна и сложна картина. Ехтящата клетка на масивите от данни отекваше с мощни пулсации.
Ним знаеше, че Марк е осигурил на Волтер достъп до милиарди методи — сериозно нарушение на правилата за съдържание. И все пак какво би могла една вече ограничена изкуствена личност да направи, ако разполага с още връзки в Мрежата? Да се лута насам-натам, да я изядат полицейските програми, след като надушвачите надушат излишъци.
Но и Волтер, и Жана бяха подсигурени с огромно пространство-памет за дебата и с огромни блокове от личностна територия. После, докато се вълнуваха и дрънкаха речите си на стадиона, из цялата Мрежа… дали не бяха и работили трескаво? Дали не бяха прониквали в пукнатините на масиви от данни-складове, където можеха да скрият квантизираните сегменти на своите личности?
Каскадата от индекси, която Ним току-що бе наблюдавал, намекваше за такава възможност. Без съмнение нещо бе използвало огромни компютационни маси през последните няколко часа.
— Ще си прикрием гърба с някакво официално изявление — грачеше президентът. — Малка криза в управлението, и ще се разнесе.
— Тъй вярно, сър.
— Трябва да държим Селдън настрани. Не го споменавай на легалистите, ясно? После, като стане Първи министър, той може да ни опрости.
— Да, сър, страхотно, сър, да.
Ним мислеше трескаво. Онзи тип, Оливо, имаше да му изплаща още един транш. Беше лесно през цялото време да информираш Оливо. Нарушение на договора му с „А на квадрат“, но какво пък толкова? Човек трябва да се оправя някак, нали така? Беше си жив късмет, че сега президентът искаше същото, за което Оливо вече беше платил: изтриване. Не е лошо да ти платят два пъти за една и съща работа.