Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Всъщност имам едно предложение, сър.
— Ако можеш да ми кажеш как да спечелим тази война, командващ, ще те предложа за поста бригаден командир.
Фицпатрик се усмихна под мустак.
— Може би няма да спечелим войната, генерале, но предложението ми може да понамали тревогите ви. Защо сам не поемете командването на един от разузнавателните флотове? Излезте за един месец и дръжте очите си отворени. Мотивирайте се с това, че искате да направите непосредствено разузнаване какво точно става. — Усмивката му се разшири. — Ханзата може да оповести, че сигурността на нейните граждани е от такава огромна важност, че самият генерал на ЗВС се заема с проблемите по сигурността и с преценка на заплахата от врага.
— Добър политически ход — отвърна Ланиан.
Фицпатрик посочи отрупаното с документи бюро.
— Това не е за вас, сър. Оставете бюрократичните задължения на адмирал Стромо. Той не става за действащ офицер след поражението на Юпитер.
— Не проявявай неуважение към по-висшите офицери, командващ.
Младият мъж понижи глас, но очевидно не бе свикнал да бъде подчинен на някого.
— Сами сме в кабинета ви, генерале, а и отлично знаете, че казвам самата истина.
— Така е, по дяволите.
Ланиан погледна с ненавист документите, които чакаха подписа му. Не бе вземал важно решение вече от половин година. Щеше да е истинско удоволствие да остави всичко това на „домашаря“ Стромо.
— Добре, ще се възползвам от съвета ти, Фицпатрик. Уреди да поема командването на следващата разузнавателна група, която предстои да отлети.
— В квадрант три, сър.
— Идеално. Ще оставя на адмирала целия този боклук. — Той се усмихна навъсено. — Може би така ще го лиша от възможността да кръшка.
След двуседмични разузнавателни полети около системите в квадрант три генерал Ланиан разбра, че не се чувства по-добре, кръстосвайки празното пространство, без да прави нищо, отколкото да седи зад бюрото си на Марс, пак без да прави нищо.
Дефицитът на екти бе ограничил космическия трафик до възможния минимум и разузнавателният флот не срещаше никакви ханзейски или илдирийски кораби. Сега, на мостика на дреднаута, Ланиан въздъхна дълбоко.
— Все едно че Спиралният ръкав е закрил сезона.
Застаналият до него Фицпатрик кимна.
— Обичайната търговия е почти замряла. Колониите са оставени без гащи на студения вятър.
Наскоро Ланиан бе чул някакво предложение за построяване на нови заселнически кораби, огромни тромави съдове, използващи конвенционални горива, макар че прелитането им от колония до колония би отнело цял век. На него това му намирисваше на отчаяние, с което все още не искаше да се примири. Примиряването с подобна безизходност би означавало приемането на факта, че този конфликт никога няма да бъде спечелен и че хората — или илдирийците — никога вече няма да прекосяват светкавично Спиралния ръкав. Самата мисъл за това бе непоносима, отказ от идеята за прогрес и изследователска дейност.
Не, трябваше да продължат битката, докато не натикат проклетите хидроги обратно там, където им бе мястото.
— Генерале, долавя се отделяне на газове от космическо гориво. Кораб отпред, на границата на обсега.
— Някой от нашите или илдирийски съд?
— Трудно е да се каже от такова разстояние, сър. Не отговаря на нито една стандартна конфигурация.
Генералът подпря квадратната си брадичка на кокалчетата на ръцете си. Фицпатрик се наведе по-близо.
— Нямаме какво друго да правим, генерале. Може би този капитан би могъл да ни каже нещичко. Можем да използваме вътрешната връзка.
Тъкмо този бе мотивът, който искаше да чуе генералът.
— Добре. Може да е някой от нашите дезертьори. Нека сме добронамерени.
Дреднаутът се придвижи, за да засече самотния кораб, тръгнал неизвестно накъде. Странният съд напомняше жилищен комплекс с огромна конструкция от двигатели върху рамка от ферми около товарни сфери.
— Никога не съм виждал такъв кораб — каза Ланиан.
— Скитнически кораб — обясни Фицпатрик. — Задигат части и ги сглобяват. Нямам представа как успяват да управляват тези боклукчийски гемии.
Непознатият капитан отначало се опита да им се измъкне, но след като Ланиан пусна реморите да го изпреварят и обкръжат, се отказа.
Брадатото изображение на скитника изникна на екрана. Покритата му с кръпки униформа беше толкова шарена, че обиди свикналия с военния ред генерал.