Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Помежду им настъпи тишина, докато се гледаха, седнали на леглото. Лицето й бе напрегнато, а негово мрачно. Той нямаше намерение да казва каквото и да било. Рейчъл рязко си пое дъх от болката, която я изгаряше отвътре. Е, сама си го изпроси. Беше го притиснала, настоя да промени решението си, да изтръгне признание от него, и изгуби всичко… Мислеше си, че Кел я обича, въпреки че никога не беше споменавал нищо за любов. Тя го отдаваше на естествената му отчужденост. Сега й се налагаше да се изправи лице в лице с неприятната истина, че единствено бруталната му откровеност го възпираше да й каже, че я обича. Той не би изрекъл мили думи, само за да я успокои, ако не ги чувстваше наистина. Харесваше я. Рейчъл беше сравнително привлекателна жена и удобна. А Кел имаше силен сексуален нагон. Очевидно това бе причината за вниманието му към нея, а тя бе допуснала да изглежда като пълна глупачка.
Най-лошото беше, че дори да осъзнаваше суровата действителност, Рейчъл не преставаше да го обича. Това беше една друга действителност и тя не можеше да я заличи.
— Извинявай — измърмори Рейчъл, скочи от леглото и посегна към дрехите си, внезапно почувствала неудобство от голотата си. Сега положението беше различно.
Сейбин я наблюдаваше и всяко негово мускулче пулсираше. Измъчваше се от изражението на лицето й, от внезапното й смущение, от внезапно угасналата светлина в очите й, докато ровеше дрехите и се опитваше да скрие тялото си. Можеше да я остави да си тръгне. Тя щеше да превъзмогне отчаянието, ако си мислеше, че той я бе използвал само за секс, без да откликва на чувствата й. Сейбин се чувстваше неловко, станеше ли въпрос за емоции. Не беше свикнал с тях. Ала, по дяволите, не можеше да понесе изражението на лицето й. Може би не беше способен да й даде нещо повече, но и не можеше да я остави да си мисли, че за него тя беше само удобна сексуална играчка.
Рейчъл излезе от стаята, преди Кел да я хване. После чу, че мрежестата врата се затвори с трясък. Той се доближи до вратата и я видя да изчезва в боровата горичка, а Джо, както обикновено, я следваше по петите. Кел изруга силно, докато обуваше панталоните си, и тръгна след нея. Очевидно тя не беше склонна да го изслуша в този момент, ала трябваше, дори да се наложеше да я хване.
Рейчъл стигна до плажа и продължи да върви, като недоумяваше как ще намери кураж да се върне в къщата и да се държи така, сякаш всичко беше нормално, сякаш болката отвътре не я измъчваше. Може би това щеше да продължи още един ден. Щеше да се справи. Можеше да понесе ситуацията двадесет и четири часа. Част от нея се радваше, че нещата се измерваха в часове, така можеше да забрави за принудителното мълчание и сълзите. Но друга част в нея крещеше мълчаливо при мисълта, че няма да го види отново, независимо от това, какво чувстваше или не чувстваше към нея.
В едно валмо водорасли се беше скрила пастелнорозова мида. Тя се спря и отмести водораслото с крак с надеждата да открие нещо красиво, което да стопли сърцето й. Ала мидата беше счупена и Рейчъл продължи да върви. Джо я остави и се затича по брега, за да разглежда. Той също се беше променил след пристигането на Кел. За пръв път позволяваше на мъж да го докосне и се научи да приема и други хора, освен Рейчъл. Тя наблюдаваше кучето и си мислеше дали и на него Кел щеше да му липсва.
Една топла ръка докосна рамото й и Рейчъл се спря. И без да поглежда знаеше, че бе Кел. Познаваше допира му, грапавината на пръстите му. Усети го зад гърба си, топъл и висок, и кожата й изтръпна. Трябваше само да се извърне и главата й щеше да се сгуши в уютното му рамо, тялото й щеше да се сгуши в прегръдката му, но той не искаше да й позволи да се сгуши в живота му. Тя не желаеше да стига до сълзи и истерия пред него, ала се боеше, че няма да се удържи, ако се обърне, затова остана с гръб.
— И за мен не е лесно — дрезгаво рече Кел.
— Извинявай — прекъсна го Рейчъл в желанието си да прекрати разговора. — Не исках да започвам сцена или да ти поставям условия. Просто забрави, ако можеш.
Кел стисна здраво рамото й и я обърна към себе си. Другата му ръка се мушна в косите й и дръпна назад главата й, за да вижда очите й.
— Не виждаш ли, че между нас нищо не може да се получи? Аз просто не мога да напусна работата си. Това, което правя, е трудно и грозно, ала е необходимо — той си пое дъх и извика, а на лицето му се изписа ярост: — Не се тревожа за проклетата работа! А заради теб! Господи, ако нещо ти се случи, ще умра. Обичам те. — Кел млъкна, пое си дълбоко дъх и продължи по-тихо: — Никога не съм го казвал на никого преди това и сега не би трябвало да ти го казвам, тъй като няма смисъл.