Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— И хич не им пука, щото приходите са огромни, нали?
— Точно така. А сега ми кажи къде мога да намеря Хета.
Исполинът въздъхна и поклати глава.
— И да предупредя приятелчетата, няма да ми повярват. Особено онези, които вече са се наточили за новото удоволствие. — Погледна Ив и сякаш едва сега осъзна, че го е попитала нещо. — Хета ли? По дяволите, хабер си нямам. Не съм я мяркал от седмици. Момичетата като нея работят ту в едно заведение, ту в друго.
— Знаеш ли й фамилията?
— Мъпит. Чух, че живеела под наем, май адресът беше Девето авеню 120. А пък ти, сладурче, ако размислиш и решиш да заемеш мястото й, старият Крак ще те уреди.
Портиерът на сградата, намираща се на Девето авеню 120, уведоми Ив, че Хета Мъпит дължи наем за три седмици и въобще не се е вясвала. Ако не благоволи да уреди дълга си в разстояние на четирийсет и осем часа, имуществото й щяло да бъде конфискувано.
Ив изслуша гневната му тирада, сетне се изкачи до третия етаж — сградата беше толкова мизерна, че дори нямаше асансьор. Бе взела шперцовия ключ от портиера, който сигурно, го бе използвал да провери какво е „имуществото“ на наемателката.
Влезе и се огледа. Стаичката имаше само един прозорец. Хета очевидно се бе опитала да прикрие мръсните стъкла с розова завеса с къдрички по края. Върху тясното легло бяха нахвърляни розови възглавнички, с намерението да се придаде уют на мизерната стая. Ив се зае с обиска. Откри бележник с адреси, спестовна книжка с влог над три хиляди кредита и шофьорска книжка с изтекъл срок, където бе посочено, че Хета живее в Джърси. Видя и няколко снимки в рамка.
В гардероба нямаше много дрехи. На горната му полица се мъдреше очукан куфар, следователно Хета не беше заминала. Ив прослуша записите от разговорите по видеотелефона, после изкопира съдържанието на дисковете и шофьорската книжка.
Помисли си, че ако Хета все пак е заминала, трябва да е взела само пари в брой и разрешителното си за компаньонка, но нито една рокля.
Това беше направо невероятно.
Върна се в колата си и по видеотелефона се свърза с моргата.
— Интересувам се от жена с неустановена самоличност. Руса, двайсет и осем годишна, висока метър и седемдесет. Изпращам копие, от фотографията й, взета от шофьорската й книжка.
След няколко минути, докато пътуваше към полицейското управление, видеотелефонът иззвъня.
— Лейтенант, имаме труп, който отговаря на описанието ви. Необходими са ни кръвна проба и отпечатъци от пръстите, за да бъдем напълно сигурни. Идентификация по фотографията е невъзможна.
— Защо? — попита Ив, макар вече да се досещаше за отговора.
— Защото лицето на жената почти липсва.
Пръстовите отпечатъци на неидентифицирания труп съответстваха с тези на Хета Мъпит. Полицейската служителка, натоварена с изясняване самоличността на мъртвата, покани Ив в канцеларията си и й връчи трите папки. Очевидно бързаше да се отърве от задълженията си.
— Ама че небрежна работа — обърна се Ив към Пийбоди. — Разполагали са с отпечатъците на Мъпит, тъй като, подобно на всички лицензирани компаньонки, тя е имала специално досие. Онази Кармайкъл е могла да я идентифицира преди седмица.
— Според мен хич не й е пукало за работата.
Ив овладя гнева си и хвърли поглед към помощничката си.
— Следователно мястото й не е в полицията, нали? Вече имаме улика, която свързва убийствата на Хета, Бумър и на Пандора. Провери ли възможността да са били ликвидирани от един и същи човек?
— Според компютъра вероятността е 96%.
— Слава богу! — облекчено възкликна Ив. — Веднага ще предоставя сведенията в прокуратурата. Кой знае, може да ги убедя да оттеглят обвинението срещу Мейвис, поне докато открием повече доказателства. Но ако откажат… — Тя погледна Пийбоди в очите. — Тогава ще уведомя Надин Фарст. Съзнавам, че ще наруша служебния устав и те предупреждавам, че докато ми помагаш в разследването на тези убийства, ще бъдеш обвинена наравно с мен. Рискуваш да получиш мъмрене. Мога да предложа да бъдеш върната на предишната си служба.
— Бих отчела подобно действие като мъмрене, лейтенант. И то напълно незаслужено.
За миг Ив замълча, сетне промълви:
— Благодаря, Ди Ди.
Пийбоди настръхна.
— Не ме наричайте така.
— Дадено. А сега искам лично да предадеш на капитан Фийни всички данни, с които разполагаме. Не желая да ги изпращам по каналния ред, не и преди да се срещна с прокурора. Ако не получа желания резултат, двете с теб ще проведем собствено разследване.
Забеляза блясъка в очите на Пийбоди и се усмихна. Знаеше какво е да бъдеш начинаещо ченге, което се сблъсква с първия сериозен случай в кариерата си.