Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Най-голямото събитие вчера — отвърна му кисело Мат — беше, че за първи път от цяла седмица успях да се изкъпя. Я стига глупости.
Готов беше да даде много, за да разбере как се е появил този слух, още повече че определено нямаше кой да е видял. Беше в съвсем ранните часове на утрото, когато в стаята му в „Златния елен“ изведнъж се появи светъл процеп — и Ранд излезе от една от ония проклети дупки в нищото, явно от палата в Кемлин, ако се съдеше по колоните, които се мернаха преди отворът да изчезне. Беше смайващо, че идва сам, без никакви айилци, и че изниква направо в стаята на Мат, а мисълта за последното още караше космите по врата на Мат да настръхват. Това нещо просто можеше да го среже на две, ако се беше оказал на неподходящо място. Той определено не обичаше Единствената сила. Цялата история беше доста странна.
— Бързай бавно, Мат — каза Ранд, без да го поглежда. Пот се лееше от лицето му и беше стиснал челюсти. — Той трябва да види, че наближавате. Всичко зависи от това.
— Знам — отвърна Мат кисело. — Нали аз помогнах да съставим проклетия план, забрави ли?
— Как разбираш дали си влюбен в една жена. Мат? — Ранд го подхвърли все едно че имаше нещо общо с онова, което беше казал преди малко.
Мат примигна.
— Че откъде да знам, в Гърнето на ориста да ме натъпчат дано? В такава клопка досега не съм си пъхал крака. Какво те накара да ме питаш точно за това?
Но Ранд само размърда рамене, сякаш искаше да отпъди нещо от мислите си.
— Ще приключа със Самаил, Мат. Това го обещах; дължа го на мъртвите. Но другите къде са? Искам да ги довърша всички.
— А бе, я по-добре един по един.
— В Муранди има Заклети в Дракона, Мат. В Алтара също. Мъже, заклели се в мен. Щом Иллиан стане мой, Алтара и Муранди ще паднат като зрели круши. Ще се свържа със Заклетите в Дракона в Тарабон — и в Арад Доман също, — а ако Белите плащове се опитат да ме задържат извън Амадиция, ще ги съкруша. Пророкът вече е подготвил Геалдан и почти цяла Амадиция, както чувам. Представяш ли си Масема като пророк? Салдеа сама ще ми се предаде — Башийр е сигурен в това. Всички Гранични земи ще дойдат на моя страна. Длъжни са! Ще го направя, Мат. Всички земи — обединени преди Последната битка. Ще го постигна! — Гласът на Ранд бе придобил трескави нотки.
— Да бе, Ранд — отвърна бавно Мат. — Само че едно по едно, нали?
— Никой човек не трябва да чува гласа на друг човек в главата си — измърмори Ранд и Мат замръзна. Ранд знаеше част от онова, което се беше случило от онази страна на тер-ангреала в Руйдийн — във всеки случай знаеше, че по някакъв начин той беше придобил военни знания — но не знаеше всичко. Поне Мат смяташе така — не всичко. Не и за спомените на други мъже. Ранд като че ли не видя в стресването му нищо необичайно и продължи:
— Той може да бъде подмамен, Мат. Самаил винаги мисли праволинейно. Но дали има някакъв отвор, през който да може да се измъкне? Ако направим само една грешка, ще загинат хиляди. Десетки хиляди. Стотици със сигурност, но не искам да са хиляди.
Мат направи толкова свирепа гримаса, че един амбулант, който се опитваше да му пробута някаква кама, изтърва стоката си и побърза да се скрие в тълпата. При Ранд винаги беше така: прескачаше от нашествието в Иллиан на Отстъпниците, после пък за жени… — Светлина, че нали тъкмо Ранд винаги намираше начин да се оправи с жените, той и Перин — от Последната битка към Девите на копието и разни работи, от които Мат нищо не разбираше, рядко изслушваше отговорите на Мат и често дори не ги изчакваше. Да слуша Ранд да му говори за Самаил така, сякаш го познава лично, беше повече от обезпокоително. Знаеше, че Ранд рано или късно ще полудее, но ако лудостта му вече се просмукваше…
А какво да кажем за другите, за ония тъпаци, които Ранд събираше при себе си, които искаха да преливат, и за онзи тип Таим, който вече можеше? Ранд му го беше подхвърлил просто така, между другото. Мазрим Таим, проклет Лъжедракон, който щеше да учи проклетите „школници“ на Ранд, или каквито там бяха. Когато всички те започнеха да полудяват, Мат не искаше да бъде и на хиляда мили от тях.
Само че изборът му беше колкото на едно листо, паднало във въртопа. Беше тавирен, но Ранд беше по-силен. В проклетите му Пророчества нищо не се споменаваше за Мат Каутон, но го бяха спипали като пор под плета. Светлина, колко му се искаше очите му никога да не бяха виждали проклетия му Рог на Валийр.
Следващите дузина кръчми и гостилници Мат обиколи с мрачно лице. Всъщност те не се отличаваха особено от предишните — претъпкани маси, музиканти и певици.
Пред „Сребърния рог“ обаче — що за идиотско име! — се бе вдигнала гълчава и се бе струпала тълпа. В средата двама високи мършави мъже със засукани мустаци, дълги мурандийски палта от ярка коприна и с мечове с пищно позлатени дръжки се канеха да бият някакво момче. Единият, с червено палто, стоеше и гледаше ухилен как другият, с жълто, го е стиснал за яката и замахва да го удари.