Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тя къде е сега? — попита го меко Мат.
— Разболя се. Аз… погребах я на едно място, дето има цветя. — Изведнъж Олвер изрита Едорион и се замята да се отскубне от ръката му. — Пусни ме. Сам мога да се оправям. А бе, пусни ме бе!
— Погрижи се за него, докато намерим някой, който да го прибере — каза Мат на Едорион, който го изгледа зяпнал, докато се мъчеше да се предпази от момчето и в същото време да го задържи.
— Аз? Че какво да правя с тоя мишок, да му се не види и зверчето?
— Първо го нахрани. — Мат сбърчи нос; ако се съдеше по миризмата, Олвер беше прекарал не една нощ на пода на въпросната конюшня. — И да се изкъпе. Направо вони.
— На мен говорѝ — кресна Олвер, триейки очи. Сълзите му помогнаха да поизчисти калта от лицето си. — На мен ще говориш, не през главата ми!
Мат примигна, после се наведе.
— Извинявай, Олвер. И аз мразех това, като бях колкото теб. Виж сега. Миришеш много лошо, затова Едорион сега ще те заведе в „Златния елен“, където госпожа Делвин ще ти даде да се изкъпеш. — Олвер се намуси още повече. — Ако не ще, кажи й, че аз съм наредил да ти даде да се изкъпеш. Тя не може да те спре. — Момчето се сепна и Мат задържа усмивката си. Ако се ухилеше, щеше да обърка нещата. На Олвер можеше и да не му харесва идеята да се окъпе, но след като някой можеше да го спре, то… — И ще правиш каквото ти каже Едорион. Той е истински тайренски лорд и ще ти намери топла храна и някакви дрехи без толкова дупки. И някакви обуща. — По-добре беше да не добавя „и някой, който да се грижи за теб“. Госпожа Делвин щеше да се погрижи за това. Някоя и друга жълтица щеше да надмогне неохотата й.
— Не обичам тайренците — изломоти Олвер и изгледа намръщено най-напред Едорион, а после Мат. Едорион беше затворил очи и си мърмореше нещо тихо. — Значи е истински лорд? И ти ли си лорд?
Преди Мат да успее да му отвърне нещо, дотича Естеан — буцестото му лице беше почервеняло и потно. Очуканата му броня още пазеше жалки остатъци от предишната си пищна позлата, а бухналите жълти ръкави на камизолата му бяха силно протрити. Вече изобщо не приличаше на син на най-богатия лорд в Тийр. Макар че той никога не беше приличал на такъв.
— Мат — изпухтя той и прокара пръсти през сплъстената си коса, която все падаше на челото му. — Мат… Долу при реката…
— Какво? — сряза го Мат раздразнено. — Самаил ли е? Шайдо? Гвардейците на кралицата? Проклетите му Бели лъвове? Казвай какво?
— Кораб, Мат — изпъшка Естеан. — Голям кораб. Мисля, че е на Морския народ.
Това беше малко вероятно — Ата-ан Миере никога не влизаха с корабите си много навътре от морето, освен до най-близкото пристанище. Но все пак… По Еринин на юг нямаше толкова много села и продоволствието, което фургоните можеха да карат, щеше да изтънее, преди Бандата да е достигнала Тийр. Мат вече беше наел речни съдове да придружат похода му, но един по-голям щеше да е повече от полезен.
Корабът бе закован насред широката река. Наистина приличаше на кораб на Морския народ — по-висок и по-дълъг от всеки речен съд, но въпреки това с плавни черти, с две наклонени мачти. По такелажа се катереха мургави фигури, някои голи до кръста и с торбести гащи, които отдалече изглеждаха черни, други — в блузи с ярки цветове, от които можеше да се съди, че са жени. Със сигурност половината от екипажа щяха да са жени. Големите квадратни платна бяха свити, но висяха хлабаво, готови да бъдат изпънати в миг.
— Намери ми лодка — нареди Мат на Естеан. — И няколко гребци. — На хора като Естеан трябваше да им се напомня. Тайренецът примигна и приглади косата си. — Побързай бе, човек! — Естеан кимна сепнато и се затича.
Мат отиде до края на най-близкия кей, метна копието си на рамо и извади далекогледа си. Когато опря месинговата тръба до окото си, корабът се приближи няколко пъти. Морския народ сякаш очакваха нещо, но какво? Някои поглеждаха към Мероне, но повечето бяха извърнали лицата си в обратна посока, в това число всички на квартердека. Там трябваше да е Надзорницата им на платната и останалите корабни офицери. Той извърна далекогледа към отсрещния бряг.
По дългите кейове на Арингил, почти същите като на Мероне, се забелязваше някакво вълнение. Червените палта с бели яки и лъскавите брони отличаваха гвардейците на кралицата, които явно посрещаха група, дошла от кораба. Това, което накара Мат да подсвирне, бяха слънчобраните с цветен кръг по ръба, единият с два кръга, сред новодошлите. Понякога древните спомени му вършеха работа: слънчобранът с двата кръга отличаваше Надзорница на вълните, а другият — нейния Мечоносец.
— Намерих лодка, Мат — докладва Естеан до рамото му. — И няколко гребци.