Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Мат сдържа гнева си — напомни си, че не знае какво е предизвикало това.
— По-полека — каза той и хвана мъжа е жълтото палто за ръката. — Какво толкова е направило?
— Искаше да ми открадне коня! — тросна се побойникът с миндински акцент и отблъсна ръката на Мат. Миндийците се хвалеха — хвалеха се! — че били най-избухливите в цяла Муранди. — Врата ще му счупя на тоя селяк! Ще го…
Без повече приказки, Мат го удари с дръжката на копието си в чатала. Устата на мурандиеца се отвори, но от нея не излезе нито звук. Очите му се подбелиха и той изпусна момчето и се срина на земята.
— Няма да стане — каза Мат.
Това естествено не беше краят — мъжът с червеното палто посегна към меча си, но Мат го фрасна в кръста с дръжката на копието. Онзи изпъшка, изпусна дръжката на меча, но сграбчи с другата ръка камата с дългото острие на колана си. Мат бързо го шибна над ухото — не силно, но досадникът се срина върху другия. „Проклет тъпак!“ — помисли си Мат, без да е сигурен дали има предвид побойника с червеното палто, или себе си.
В същия момент дойдоха половин дузина Червени патрули — тайренски конници, крачещи тромаво в чизмите си до коленете. Едорион държеше момчето — мършаво хлапе с глуповата физиономия, около шестгодишно, може би най-отвратителният сополанко, който Мат беше виждал — със сплескан нос, твърде голяма уста и големи щръкнали уши. Ако се съдеше по дупките по палтото и панталоните му, беше от бежанците. Изглеждаше по-мърляв от всичко наоколо.
— Оправи тази работа, Харнан — каза Мат. Харнан беше командирът на отделението, набит мъж с вечно страдалческа физиономия и свирепа татуировка на ястреб на лявата буза. Тази мода напоследък се ширеше сред Бандата, но повечето поне се ограничаваха до части на тялото, които обикновено са покрити. — Разбери какво е причинило тази свада и разкарай тия двама побойници от града. — Толкова поне заслужаваха, каквото и да беше предизвикало разправията.
Някакъв кльощав мъж в мурандийско палто от тъмна вълна се промуши през зяпачите и коленичи до двамата пострадали. Оня с жълтото палто започна да стене, а другият с червеното, взе да се опипва по главата и да сипе проклятия. Новодошлият вдигаше повече шум от двамата взети заедно.
— О, господари мои! О, милорд Перс! Милорд Кулен! Убиха ли ви? — Кльощавият вдигна треперещи ръце към Мат. — О, не ги убивайте, милорд! Не и сега, когато са толкова беззащитни! Те са Ловци на Рога, милорд. Аз съм слугата им, Падри. Герои са те, милорд.
— Никого няма да убивам — отвърна отвратен Мат. — Но гледай да вдигнеш задниците на тия твои герои на седлата на конете им и вън от Мероне, преди да е залязло слънцето. Не обичам възрастни мъже да заплашват едно дете, че ще му счупят врата. Преди залез!
— Но, милорд, те са ранени. Той е само едно селяче и искаше да открадне коня на лорд Перс.
— Само го яхнах — избухна хлапето. — Не съм крадец.
Мат кимна мрачно.
— Не може да се чупят момчешки вратове за това, че е яхнал един кон, Падри. Дори да са на селячета. Разкарай бързо тия двамата, че ще се погрижа да счупят техните вратове. — Той даде знак на Харнан, който рязко кимна на хората си и те награбиха грубо Перс и Кулен и ги повлякоха настрани. Падри се затътри след тях — мърмореше недоволно, че господарите му не били в състояние да яздят и че били Ловци на Рога и герои.
Мат въздъхна тежко и се обърна към хлапето:
— Ти не разбираш ли, че можеш да пострадаш „само като яхнеш“ нечий чужд кон бе, момче? Мъж като този сигурно язди някой жребец, който ще те стъпче така, че никой няма и да разбере къде си бил, хлапе такова!
— Не жребец, скопец. — Момчето се дръпна от ръката на Едорион и като се увери, че го държат здраво, се намуси. — Скопец е и нямаше нищо да ми направи. Конете мен ме обичат. И не съм хлапе. На девет съм. И съм Олвер, а не „момче“.
— Олвер значи? — На девет? Може и така да беше. Мат не се оправяше много-много с възрастта на децата. — Е, Олвер, кажи сега къде са майка ти и баща ти? — Той се огледа, но тълпата вече се бе пръснала. — Къде са те, Олвер? Трябва да те върна при тях.
Вместо да отговори, Олвер прехапа устна. От едното му око се процеди сълза и той я изтри сърдито с опакото на ръката си.
— Айилците убиха тате. Един от ония… Шайдо. Мама каза, че ще ходим в Андор. Каза, че ще живеем в една ферма. С коне.