Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Ами невидимостта? Дали не може…
— Не. Сега съзнанието на пришълеца е вкопчено в мен.
Тя погледна през рамо. Дългото масивно тяло запълваше коридора зад тях по-бързо, отколкото бягаха, отколкото можеха да бягат. Диана пак се обърна към Фрост.
— Не питайте. Не е нужно да знаете. Просто тичайте.
Изведнъж гласът на Сайлънс замърмори през комуникационните им присадки:
— Изследовател, еспер, ние унищожихме центъра на паяжината. Сега пришълецът е напълно изолиран от системите на базата. Вие открихте ли го?
— О, да — отговори Фрост. — Знаем точно къде се намира.
— Добре. Можете ли да го насочите към мен и Гарвана? Хрумна ни една идея.
Планът на трето ниво светна за миг пред очите на Фрост и Диана, показа им откъде да минат. Диана мислеше усилено. Не беше далеч. Току-виж, успеят. Озърна се към Фрост и кимна.
— Можем да стигнем при вас след четири минути — спокойно съобщи Изследователката.
— Нека да са три — настоя Сайлънс. — Обстоятелствата доста ни припират. Доведете пришълеца тук и ще обсъдим какво да правим после. Край.
— Капитанът е измислил план — задъха се Диана.
— Да. Интересно, не ни обясни какво е подготвил. Вероятно защото знае, че въобще няма да ни хареса. — Тя погледна Диана. — Можеш ли да издържиш ощи три минути с това темпо?
— Млъквайте и тичайте — отсече есперката.
— Ти сигурен ли си, че искаш това от мен? — попита Гарвана. — Повикам ли Ашраите, няма връщане назад. Не ми се вярва, че разбираш колко те мразят.
— Ще намразят пришълеца още повече — убеждаваше го Сайлънс. — Тази твар и останалата пасмина застрашават съществуването на цялата планета. Те не само ще унищожат гората, ами ще я преобразуват в нещо, което Ашраите няма и да познаят. А щом зависят от гората за това, което е останало от живота им, значи имат сериозен интерес да се съюзят с нас срещу пришълеца.
— Много логично, Капитане — промълви Гарвана. — Надявам се и Ашраите да са склонни към логични умозаключения.
— Врагът на моя враг е мой приятел. Нищо друго не може така да сближи два народа.
— Капитане, ти все пак не разбираш. Повикам ли веднъж Ашраите, вече не ги контролирам. Събудят ли се, може и да решат, че повече няма да заспиват. Джон, всъщност ти не победи тогава. Само ги нарани толкова зле, че за известно време те се скриха в душите си. Но тук, на Ансилай, съществува сила, която не би си представил и в най-ужасните си кошмари. Току-виж, решат отново да се захванат с Империята. Този път няма какво да губят и няма какво да ги възпре.
Сайлънс поклати глава.
— Нима? Говориш за милиарди хора на хиляди планети. Ашраите нямат и нищожен шанс.
— Джон, ти се надяваш на количествено превъзходство, а аз ти говоря за сила.
— Няма значение — възрази Сайлънс. — Нямаме няколко възможности за избиране. Много неща се объркаха, изправени сме срещу твърде неблагоприятни обстоятелства. Фрост и есперката всеки миг ще дотърчат тук, а пришълецът ще ги гони по петите. Шон, нямаме друг изход. Один, колко остава до взрива?
— Деветнадесет минути и тридесет и две секунди.
— Хайде, Шон, подготви се. Започваме веднага, щом се появят.
Двамата се извъртяха към шума от тичащи крака, Фрост и Диана се втурнаха към тях от коридора. Сайлънс погледна край тях, но зад жените коридорът беше празен. Диана се олюля, болезнено се мъчеше да си поеме дъх. Фрост я прегърна с една ръка и кимна на Сайлънс. Както винаги, дишането й не се чуваше.
— Капитане, пришълецът е зад нас. Когато проумя къде отиваме, малко се забави, но беснее от желание да ни докопа, само иска да се увери, че няма капан. Предполагам, че все пак има капан?
— О, да — увери я Сайлънс. — Навредихте ли му поне малко?
— Стрелях по него, гърмях го с гранати, а Диана стовари върху му половин коридор, но само го ядосахме. — Тя обходи с поглед разрухата в компютърната зала, едната й вежда леко се вдигна. — Добре сте се постарали, Капитане. Но нали разбирате, че тук всичко ще се възстанови, ако има достатъчно време?
— Точно времето никак не ни достига. Преди да умре, Командир Старблъд се сетил да включи системата за самоунищожение на базата. Малка атомна бомбичка, скрита някъде из този етаж. Ще избухне само след осемнадесет минути.
Фрост го зяпна.
— Капитане, късметът ви никакъв го няма, знаете ли?
Диана вдигна глава и впи поглед в него. Беше твърде уморена да говори, но в очите й се четеше достатъчно.
— Капитане, каквото и да сте намислили, започвайте — подкани го Фрост. — Пришълецът ще довтаса тук след секунди, а е в много лошо настроение.
— Не гледайте мен — сопна се Сайлънс. — Сега всичко зависи от Гарвана.