Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Фрост вдигна ръката си със силовия щит и я стовари като чук. Ръбът на полето мина през тялото като през мъгла, оставяйки след себе си дълъг разрез. Фрост коленичи до забития меч, силовият щит пращеше и искреше, когато удряше с него гърба на съществото. Пришълецът се мяташе лудо, плачливият му глас отекваше болезнено гръмко от стените. Фрост се мъчеше да запази равновесие, докато главата се блъскаше из коридора. По гърба около нея сякаш никнеха шипове, силовият щит бе изтласкан рязко от тялото. Фрост се облегна тежко на меча, но не можеше да го задържи в раната.
След миг в гърба на пришълеца зейна яма и Изследователката пропадна вътре. Потъна до колене още преди да реагира, а невидими за нея мускули започнаха да мачкат краката й. Тя изръмжа от болка, отчаяно сечеше с меча и силовия щит, но плътта на пришълеца продължаваше да я засмуква. Затваряше се около нея като живо море, с пълно равнодушие към усилията й да се освободи, а раните зарастваха толкова бързо, колкото Фрост успяваше да ги нанесе. Опипа с пръсти за мономолекулярния нож, пъхнат в калъф на бедрото й, но той вече бе изчезнал в тялото на пришълеца. Нещо дърпаше ходилата й, смъкваше я надолу, докато се озова заседнала до кръста в плътта на чудовището. Тъмната тъкан се надигаше около нея като приливна вълна.
Изкачилата се в тунела Диана погледна надолу и безпомощно стисна юмруци, когато видя как Изследователката потъва в гърба на пришълеца. Знаеше, че би трябвало да използва времето, дадено й от Фрост, за да избяга. Да я изостави, а тя неизбежно щеше да загине. Но не можеше. Ледена ръка притисна сърцето й, когато плътта на съществото се надигна неумолимо. Ако не направеше нещо веднага, Фрост щеше да умре. Но какво? Тя беше еспер, а не боец. Всичко друго, но не и боец. Оглеждаше се диво и очите й се спряха на масивна ръбеста секция от стената, недалеч от отвора на тунела.
Тя не обмисли хрумването си, защото знаеше, че ще се разколебае. Първо трябваше да отвлече вниманието на пришълеца. Смъкна психическата си защита и отхвърли невидимостта си като воал, от който вече нямаше нужда. Огромната глава на чудовището незабавно се извъртя към нея — сляпо, но уверено. Искаше да я хване и вече знаеше къде е. Фрост още потъваше в гърба му, само че по-бавно, сякаш пришълецът нямаше време да се занимава с нея. Вече я бе заловил, сега искаше есперката. Мощното тяло запълзя напред, късите крайници се оттласкваха от стените и оставяха вдлъбнатини в стоманата. Диана плясна гривната на лявата си ръка, силовият щит се появи. Пришълецът вдигна високо глава, търсеше я. Диана се протегна от отвора на тунела, висеше рисковано само на една ръка. Удари с енергийното поле по секцията от стената. Трептящата светлина на щита се заби в опорите и секцията се заклати, крепена само от едно метално въже. Диана се изпъна в цял ръст, вече висеше над коридора. Уродливата глава се надигна към нея, беше на броени сантиметри. Девойката стисна зъби, протегна ръка и преряза последното въже. Секцията се откъсна от стената, стовари се върху главата на пришълеца и я притисна към пода.
Диана скочи върху широкия гръб, внимаваше да застане близо до Изследователката. Започна да сече странната плът с ръба на полето, след малко Фрост освободи ръцете си и с общи усилия постепенно се измъкваше. Пришълецът се мяташе бясно, не можеше да намери опора, за да махне от главата си тежестта на секцията. Изследователката най-после се добра до мономолекулярния си нож, с помощта на Диана се освободи и двете побързаха да скочат от гърба на пришълеца, опръскани с кръв от глава до пети.
— Как мислите, този товар дали ще го задържи? — кресна Диана, за да я чуе Фрост през ужасния вой.
— Никакъв шанс! — с вик отвърна Изследователката. — Да се махаме!
Побягнаха по коридора. Зад тях тежък трясък ги извести, че чудовището се е отървало от секцията. Диана се опита да тича по-бързо, но вече нямаше сили. Крепяха я само отчаянието и притокът на адреналин в кръвта. А Фрост препускаше до нея без никакво усилие, дишаше нормално въпреки всичко, което понесе. Диана се сети, че сигурно лесно би се изплъзнала на пришълеца, но предпочиташе да бяга до нея. Изведнъж погледите им се срещнаха.
— Не беше длъжна да ме спасяваш — рязко изрече Изследователката. — Можеше да се скриеш.
— Знам.
— Тогава защо го направи? Защо рискува своя живот, за да спасиш моя?
— Защото имахте нужда от мен — каза Диана. — Сега мълчете и тичайте.