Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Капитане, ако си склонен да ме изслушаш — започна Гарвана, — предлагам ти да обсъждаме плановете си на бегом. Имаме по-малко от тридесет и две минути, за да открием есперката и Изследователката, да не попаднем на пришълеца, да се разкараме от Тринадесета база, да убедим твоя компютър, че трябва да ни пусне в катера, и да се отдалечим от планетата, преди да е гръмнала бомбата.
— С други думи — изрече Сайлънс, — ще умрем. Проклятие, все пак да опитаме, ей така, напук. Один, засечи къде сме в момента и ни покажи най-краткия маршрут за излизане.
— Боя се, че не мога да направя това — отвърна ИИ. — Първо, не бива да ви допускам в катера. Вероятността да сте заразени от пришълеца си остава. Второ, неговият труп е необходим на Империята, както и възможно най-голяма част от технологиите му. Като отчитам потенциалната заплаха от страна на този непознат за нас разум, явно Империята ще има полза от цялата налична информация за мащабите и същността на новата опасност. Принуден съм да настоявам вие да направите всичко възможно за запазването на базата. Капитане, съжалявам, че се налага да прибягна до такива крайни мерки, но моите програми изискват да предприема всички необходими действия. Знаете, че е така.
— Ха, тъкмо човек си помисли, че по-лошо не може да стане, и вижда, че е сбъркал — отбеляза Сайлънс. — Один, да сключим сделка с тебе. Ти ще се съгласиш да ни качиш на катера и да ни откараш в сигурна изолация на „Тъмен вятър“, а ние ще спасим базата от унищожение. Какво ще кажеш?
— Споразумяхме се — потвърди ИИ. — Програмите ми позволяват да вземам гъвкави решения при извънредни обстоятелства.
— Правилно — одобри Сайлънс. — Поне за начало е добре.
— Извинявай — намеси се Гарвана, — но как точно смяташ да победиш пришълеца и да обезвредиш ядреното устройство за по-малко от тридесет и една минути?
— Да пукна, ако знам. Один, досега все си установил някаква връзка с компютрите на базата. Не можеш ли да се включиш в системите за контрол и да спреш отброяването?
— Засега не, Капитане. Тъй като самоунищожението е предвидено като крайно средство при безизходни ситуации, специалистите на Империята са вградили и множество защитни системи, които не позволяват намеса, щом устройството бъде включено. Пришълецът е успял да прекъсне отброяването по някакъв начин, но признавам, че не мога да разбера как. Прилагам всички достъпни за мен методи с цел да проникна в съответните системи, обаче прогностичният анализ показва, че това ще ми отнеме значително повече време от тридесетте минути, оставащи до взрива.
— Нали си знаехме, че точно това ще ни каже? — обърна се Сайлънс към Гарвана. — Ти да имаш някакви идеи?
Гарвана се намръщи замислено.
— Знаем ли поне къде е разположена бомбата?
— Е, компютърче?
— Точното й местоположение е информация, защитена с кодове на Сигурността, до които нямам достъп. По логически път стигаме до заключението, че е скрита някъде на трето ниво за постигане на максимален разрушителен ефект.
— Каквото и да правим, най-добре да побързаме — каза Гарвана. — Трябва и да се свържем с Фрост и Диана. Току-виж, в момента вече са се сблъскали с пришълеца и си представят, че имат безкрайно много време да го разиграват.
— Има един начин — проточи Сайлънс. — Нали това не засяга само нас? Не сме сами на планетата, нали така, Гарване? Винаги можем да разчитаме и на Ашраите.
Пришълецът връхлиташе по коридора като вряща приливна вълна, невъзможно огромен и невероятно бърз. Устата му зееше широко, показвайки острите като бръсначи зъби. След секунда вече беше пред Изследователката, тя се метна напред и скочи над приведената към пода глава на съществото, точно върху металните шипове по гърба му. Стъпи непохватно, за да избегне остриетата, но веднага възстанови равновесието си. Завъртя силовия щит в кръг, полето с пращене преряза шиповете. След като си разчисти място, тя заби меча в главата на пришълеца. Острието потъна до половината в неподатливата плът, от дълбокото гърло на гнусната твар се изтръгна пронизителен вой. Заудря глава в стените на коридора, опитваше се да се отърве от болката, но Фрост натискаше меча с две ръце и не позволи да бъде изхвърлена.
Около краката й се разливаше локва от гъста черна кръв, а Изследователката с дивашка усмивка въртеше върха на меча из главата, стремеше се да достигне мозъка. Пришълецът пищеше, непоносимият шум биеше в ушите й, дългото тяло се гърчеше в усилие да махне врага. Фрост налегна дръжката на меча с цялата си сила, успя да го забие още десетина сантиметра навътре. Движеше острието, за да разшири раната, но едновременно с разцепването на тъмната тъкан от кървящата плът изскачаха метални плетеници. Раната зарастваше с невероятна бързина, а металната мрежа беше достатъчно здрава, за да устои на меча. И бавно, сантиметър по сантиметър, мечът излизаше от плътта на пришълеца.