Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Извика в мислите си плана на етажа и поведе Диана към тесните коридори с надеждата, че там пришълецът не би успял да вмъкне туловището си. Но той по-рано бе минал навсякъде. Странните израстъци се поклащаха от изпотената стомана на стените, блещукащите нишки висяха под разкъсания таван. Накрая се наложи да спрат, Диана трябваше да си поеме дъх. Фрост се озърташе нетърпеливо, докато есперката се облягаше на ръката й, свела глава в борба за всяка глътка въздух. Изследователката още дишаше равно и леко. Бе подготвена и за по-страшни изпитания. Съвсем лесно можеше да избяга от пришълеца, но не биваше да изоставя есперката. Докато размахва примамката пред опасната твар, онзи ще мисли само за това и няма да се тревожи за направеното от Гарвана и Капитана.
Тя насилваше очите си да съзрат нещо в непроницаемия мрак, приготвила в едната си ръка разрушителя, а в другата запалителна граната. Май не разполагаше с възможности да убие пришълеца, но изобщо не се съмняваше, че ще задържи вниманието му. Бавно огледа коридора, търсеше пътища за отстъпление и вероятни засади. Навсякъде дупки — по стените, по тавана, някои водеха към тунели, наглед достатъчно широки да поберат и катера на „Тъмен вятър“. Гадината бе поработила усърдно.
Фрост се намръщи и изведнъж осъзна, че подът вече не се тресе. Пришълецът сигурно бе избрал заобиколен път, за да изненада жертвите си. Значи вече всяка дупка можеше да се превърне в изходна точка за атака. Тя пристъпи към най-близкия широк отвор и предпазливо надникна. Някъде в тъмните дълбини дочу мърморещи гласове, вече познатия хаос от човешки и незнайни звуци. Зареди запалителната граната, бързо отброи закъснението и с цялата си сила я запрати в тунела. Отстъпи и се долепи в стената.
Глух тътен, от дупката изригнаха обвити в дим пламъци заедно с разпръснати парчета плът. Фрост се ухили свирепо и задърпа Диана в тръс по коридора, забавяше се само за миг пред всеки широк отвор, за да го изгори с разрушителя. Яростните изблици на енергия осветяваха тунелите, но никъде не съзираше нито следа от пришълеца, а с всеки изстрел времето за презареждане на оръжието се удължаваше.
Фрост спря пред края на коридора, колебливо завъртя глава. Доста поразии направи из базата, но това въобще не й помагаше да възпре врага. Пришълецът би трябвало да ги е открил. Не беше толкова лекомислена да се надява, че са му избягали или е изостанал, значи той кроеше нови клопки с изобретателния си нечовешки ум. Фрост се усмихна. По присъщия й хладнокръвен начин тя се забавляваше с преследването. За пръв път срещаше истинско предизвикателство, имаше първата възможност в живота си да напрегне докрай ума си, за да надхитри чуждия разум. И владееше положението. Докато се движеше заедно с примамката, пришълецът можеше само да ги гони. Беше твърде голям, тромав и тъп, за да направи друго, освен да се влачи след тях. А когато Капитанът и престъпникът унищожат центъра на изкуствената му среда, тя ще се нахвърли срещу противника си и ще го подгони. Рязко се обърна, когато отново чу слаб шепот. Есперката стоеше със затворени очи и трепереше неудържимо.
— Тук е — промълви Диана. — Намери ни.
— Къде? — попита Фрост. — Въобще не го виждам.
— Съвсем наблизо е.
Изследователката се озърташе припряно, напрягаше слуха си да долови пак чудноватите звуци, но нищо не помръдваше в тъмата, тишина цареше в застоялия въздух. Фрост сви вежди, потупваше се по крака с разрушителя. Където и да е този пришълец, би го усетила отдалеч. Нямаше как да ги доближи, без трусовете на пода да ги предупредят. Дори и ако се появи от някой тунел в стените. Някакво предчувствие я накара да извие очи нагоре.
Плоската глава се подаде от огромна дупка в тавана, сякаш червей-великан надничаше от проядена ябълка. Фрост сграбчи Диана и мощно се оттласна настрани, а чудовището се свлече на пода. Всичко наоколо се разтърси от удара. Фрост се превъртя и веднага скочи, пръстите й вече стискаха граната. Зареди, метна я към пришълеца, изправи Диана и я хвърли зад най-близкия ъгъл. Броеше тихо, докато тичаха по страничния коридор, усети напора на прегрятия въздух, последван от мощен рев. Фрост се засмя. Е, не можеше да убие проклетата гадина, но все пак успяваше да й навреди.