Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Диана, как се чувстваш?
— Странно. Уморена съм. И по-различна. Не знам, Капитане. Трябва сериозно да помисля. Само ми е жал, че не спасихме никого от персонала на базата.
— Били са мъртви дълго преди да дойдем тук. Поне успяхме да ги освободим. Не съм сигурен доколко да вярвам на онова, което видяхме чрез песента на Ашраите. Не мога да допусна, че пришълецът е могъл да плени всички тези съзнания в машинариите си… Но все пак се радвам, че постъпихме както трябва.
Диана кимна замислено.
— Капитане, сега какво ще стане с дърветата?
— Би трябвало да са в безопасност. Онзи странен кристален хипердвигател, открит от Гарвана и Фрост в чуждия кораб, ще промени всичко. Според него той е несравнимо по-съвършен от нашите. Ако искаме да имаме някаква надежда във войната с пришълците, ще трябва да изучим и възпроизведем техните двигатели. Явно за тях тежките метали не са необходими и вече няма защо да преработваме дърветата на Ансилай. Предполагам, че добивът на метали ще намалява постепенно, докато нашите стари двигатели излизат от употреба, но това ще стане само за няколко години. И накрая Ансилай ще бъде оставен на мира от Империята по най-простата причина — защото тя вече няма какво да вземе оттук.
— Значи ще има война с пришълците — уверено изрече Диана.
— Неизбежно е — съгласи се Сайлънс. — Техният вид се разпростира в търсене на все нови и нови територии, които да завладява и преобразува, значи непременно ще нападнат и планетите на хората. Самото им съществуване зависи от поглъщането на всяка друга форма на живот, затова не виждам никаква възможност нашите две раси да намерят основа за споразумение. Нали видя родната планета на пришълеца в записите на паметния кристал? В техния жизнен цикъл няма място за мир, дипломация и компромиси. Живеят само за да се размножават, за да поглъщат и променят всичко, до което се докоснат. Вероятно дори не биха ни приели като разумни същества, ще ни сметнат за поредния генетичен материал, който да прибавят към средата си. Те са смъртна заплаха за цялата Империя, а тя отдавна се е научила как да се отнася към заплахите. Да, наближава война и тя ще бъде най-кървавата, най-страшната в историята ни. Ще бъде война за оцеляване на човечеството.
— Вярно е — обади се Гарвана. — Най-сетне Империята си намери враг, не по-малко смъртоносен и упорит от самата нея. Войната няма да свърши, преди едната или другата раса да бъде изтребена напълно.
— Така е — потвърди Фрост. — Ще бъде великолепна. Очаквам я с нетърпение.
Настъпи мълчание, в което другите се споглеждаха и накрая решиха да се престорят, че не са чули какво каза тя. Сайлънс се прокашля.
— Мисля, че е време да се върнем на катера. Скоро ще се смрачи, а тук и през деня е твърде студено. Один, предполагам, че ни слушаш. Докъде стигна с ремонта? Готов ли си за излитане?
— Капитане, резултатите от ремонта са удовлетворителни. Катерът може да излети веднага. Боя се обаче, че не мога да ви допусна вътре.
Дългата пауза натежа от неизречени думи. Когато Сайлънс заговори отново, гласът му беше спокоен и отмерен, напълно овладян.
— Какво означава това? Споразумяхме се, че ако предотвратим унищожението на базата, ти ще ни върнеш в „Тъмен вятър“, където ще останем под карантина.
— Излъгах — заяви ИИ. — Нали мога да взимам гъвкави решения в извънредни обстоятелства! Беше наложително да ви мотивирам за опазването на Тринадесета база и излъгах. Не съм възнамерявал да ви допусна в катера. Опасявам се, че всички сте заразени от пришълеца, а аз съм длъжен да се грижа за сигурността на „Тъмен вятър“.
— Слушай, компютърче — каза Сайлънс, — през нощта на Ансилай времето е като на полюса, а базата е разгромена. Не можеш да ни зарежеш тук просто така.
— Мога, Капитане. Инструкциите в програмите ми са недвусмислени.
— Майната им — намеси се Фрост. — Компютър, код „Червено Седем“. Искам потвърждение.
— Потвърждавам вашия достъп до код „Червено Седем“.