Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Тласкаше есперката пред себе си, възползва се от бягството, за да провери енергийния кристал на разрушителя. Беше почти изтощен, оставаха три, най-много четири изстрела. А подът пак трепереше. Значи пришълецът не изоставаше. Рискува поглед през рамо и изпсува безстрастно. Беше по-близо, отколкото се надяваше, дори ги настигаше. Тази твар се движеше изненадващо пъргаво за огромната си телесна маса. Фрост си позволи мигновена усмивка. Досега все се случваше тя да е преследвач. Да бяга беше съвсем ново преживяване. И то доста ободряващо.
Завиха зад следващия ъгъл и се заковаха на място. Показаният в плана дълъг коридор беше запечатан с плътни паяжини. Фрост вдигна разрушителя. Имаше достатъчно енергия, за да си пробият път, но може би щеше да й се наложи да стреля и по пришълеца. Вдигна рамене и насочи оръжието към паяжината. Лъчът я проби, обгорелите краища почерняха около дупката. Фрост понечи да затича напред, но замря — паяжината бавно се възстанови с елегантна лекота. Пак не можеха да минат, но загубиха един изстрел. Нямаше смисъл да хаби енергийния кристал за втори опит. Бързо плъзна поглед из коридора. Тук стените и таванът също бяха надупчени — още резултати от усърдието на пришълеца. Фрост се врътна към есперката, която се озърташе назад със зейнали очи, устните й потрепваха.
— Еспер, ще трябва да се бием. По-точно аз ще свърша това. Няма с какво да ми помогнеш, само може да пострадаш, ако се мотаеш из краката ми. Затова искам да продължиш сама. Избери си някой от тунелите. Все водят нанякъде. Ако се пъхнеш в по-тясна дупка, пришълецът няма да те преследва. Аз трябва да остана тук и да му отвличам вниманието, докато Капитанът и Гарвана приключат тяхната част от работата.
— Сама не можете да направите нищо на това същество — възкликна Диана. — Оръжието ви не го нарани, а гранатите само го забавиха. Ако останете тук, ще умрете. Елате с мен. Ще прикрия и двете ни с невидимост, ще се отървем от пришълеца из тунелите.
— Не, еспер. И ние си имаме задача, забрави ли? Трябва да отвличаме вниманието му.
— Но ако ви убие, не ще постигнете нищо. Ще умрете тук!
Фрост вдигна вежди.
— Не е съвсем сигурно. В края на краищата аз съм Изследовател. Не бива и двете да се крием из тунелите. За нас те са непозната територия. Няма съмнение, че пришълецът знае разположението им доста по-добре. Ти върви, еспер. Аз ще го задържа тук. Ти трябва да оцелееш, за да го подмамиш отново, ако се наложи. Тогава ще му бягаш сама, значи непременно ти е нужна голяма преднина. Тръгвай, еспер.
Диана не отместваше погледа си от лицето й.
— Но вие ще умрете тук, така ли?
— Няма, доколкото зависи от мен.
— Ще умрете, нали?
Фрост въздъхна примирено.
— Да, еспер. Твърде вероятно е. Но няма значение. Аз си знам задълженията. А и винаги съм вярвала, че ще умра в битка, не в леглото си. Тази вероятност също е част от професията. Не ми пука. Това е мой дълг и такъв ми е животът. Нищо друго не съм искала.
— Истината е, че Империята ви е накарала да искате това. Програмирали са ви, точно като мен. Дали са ви подобие на живот и са ви внушили да го харесвате, сега пък ще умрете за тях, защото сте дресирана да не изберете разумния изход, да не бягате.
— Не, Диана, причината е друга. Ще остана и ще се бия, защото това умея да правя най-добре. Печелим време за другите — аз с битката, ти с бягството. Сега прави каквото ти казвам, влизай в тунелите. Моля те.
Диана неочаквано протегна ръце и силно притисна Фрост в прегръдката си. Изследователката се стресна в първия миг, после също прегърна Диана. Есперката се дръпна след малко и Фрост й помогна да се качи в отвора на най-близкия тунел. Диана се усмихна на Изследователката със стиснати устни, за да не покаже слабост, после изчезна в мрака, отнасяйки лампата със себе си. Фрост приспособи очите си да извличат максимална полза от разсеяната светлина. Обърна се към свободния край на коридора. Силовият щит бръмчеше остро пред лявата й ръка, в дясната усещаше успокояващата тежест на меча. Дишаше бавно и леко, напълно се владееше. Какво пък толкова! Някакъв си пришълец. Нещо се раздвижи в сенките отсреща и по лицето на Фрост плъзна широка усмивка.
В средоточието на паяжината, изградена от пришълеца, Гарвана и Сайлънс се споглеждаха безмълвно, докато ИИ невъзмутимо им обясняваше за зареденото ядрено устройство. Сайлънс гневно натика своя разрушител в кобура.
— Ама това е страхотно! Направо страхотно! И сега какво ще правим, дяволите го взели?