Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Маккамбъл придоби още по-замислен вид.
— Джейк, не смяташ ли, че ще е добре да се посъветваш с клиента си? Не „клиента“, а по-скоро… уф, не е и това. Проклет да съм, ако знам какво сте вие — всъщност тъкмо това предстои да установим. Седнете, млада госпожице, а аз ще ви донеса колата. Алек, виж какво ще искат останалите дами и го поръчай. Джейк и Нед — обслужвайте се сами. Алек, имам среща с една важна клечка утре сутринта в Нова Скотия и жив или мъртъв трябва да съм решил този случай дотогава. Сега разтръскай ирландската си душа и ми кажи — наистина ли поставяш под въпрос идентичността на тази млада дама?
— Ако ви отговоря, че въпросът не е поставен правилно, пак ли ще ме обвините в неуважение?
Съдията въздъхна.
— Не му обръщайте внимание, млада госпожице. Деляхме една стая в колежа и всеки път, когато се появи в съда, не пропуска да ми скъса нервите. Но някой ден ще реша този проблем веднъж и завинаги, обещавам. Ще го причакам пред съда и ще го спъна така, че да се пльосне в някоя ледена локва!
— Направи го, Мак, и ще те дам под съд. В Канада.
— Зная, че сте били съквартиранти, съдия. Дартмът, седемдесет и осма, нали? „Зелените гиганти“? Защо не го оставите той да ми задава въпросите, а вие преценете коя съм?
— Това не е начин да се реши въпросът — намеси се с писклив глас госпожа Сиуърд. — Първо нека вземат пръстови отпечатъци от този… от тази самозванка!
— Госпожо Сиуърд!
— Да, съдия? Тъкмо щях да кажа…
— Млъкнете!
Госпожа Сиуърд млъкна. Съдия Маккамбъл продължи:
— Мадам, това, че се държа не така официално в кабинета си, не означава, че съдебният процес е прекратен, напротив. Ние продължаваме работа и в момента. Така че внимавайте да не осъдя вас за неуважение. Алек, постарай се да внушиш на клиентката си, че трябва да спазва нужното уважение.
— Да, ваша чест. Госпожо Сиуърд, от този момент всякакви въпроси и забележки към съда да бъдат отправяни през мен, не директно.
— Но тъкмо щях да кажа, че…
— Госпожо Сиуърд, запазете тишина! Тук сте с позволение на съдията, докато въпросът със самоличността не бъде разрешен. Моите извинения, съдия Маккамбъл. Давам си сметка, че уважаван човек като Джейк Соломон не би довел измамник в съдебната зала. Имам предвид присъстващата тук госпожица Смит.
— Аз също.
— Но те настояваха. Ако госпожа Сиуърд не е в състояние да се владее, ще помоля да бъде отстранена от случая.
Съдията поклати глава и се засмя.
— Не, приятелю. Ти ги доведе, ти се оправяй с тях — поне докато сме в съдебно заседание. Джейк? Сега Нед ли представлява интересите ви? Или ще говориш сам?
— Мисля, че и двамата ще се изказваме в различни моменти.
— Нед?
— Точно така, съдия. Но Джейк може да говори пръв. Аз засега ще си запазя ролята на страничен наблюдател.
— Разбрах. Да чуем тогава имаш ли да добавиш нещо. Алек, ако продължаваме по този начин, няма да свършим днес. Ти какво смяташ?
Алек Трейн не отговори. Джоан си пое въздух.
— Защо да не приключим, съдия? Нали съм тук и съм готова. Питайте ме каквото пожелаете. Извадете костотрошачката, ако трябва — ще говоря.
Съдията отново се почеса по носа.
— Госпожице Смит, признавам, понякога смятам, че моите предци са действали малко прибързано, като са се отървали от подобни инструменти. Но за свое лично удовлетворение държа да узная дали вие сте, или не сте човекът, когото познавах като Йохан Себастиан Бах Смит, президент на „Смит Ентърпрайз“. Нещата обаче не са толкова прости. При всеки друг случай искането на госпожа Сиуърд за пръстови отпечатъци би било съвсем уместно. Не и в този, за съжаление. Алек? Да не би ищците да твърдят, че мозъкът на техния дядо е бил трансплантиран в някое друго тяло?
Адвокатът се навъси и каза:
— Искам да подчертая пред многоуважавания съд, че моите клиенти не твърдят нищо подобно.
— Така ли? И каква е тяхната теория?
— По-скоро сме готови да се спрем на формулировката „изчезнал и вероятно мъртъв“. Всеки, който твърди противното, трябва да предостави нужните доказателства.
— Джейк?
— Както вече заявих, ваша чест, доказателството е налице. Това е моята клиентка, присъстваща днес тук. Ние твърдим, че мозъкът й принадлежи на Йохан Себастиан Бах, и сме готови да отговорим на всички въпроси от страна на съда и ищците, за да докажем това твърдение. Все пак бих искал да отбележа, че хората, които предявяват претенции срещу моя клиент, се явяват заинтересована страна.
— Съдия?
— Да, госпожице Смит? Джейк, разрешаваш ли й да говори?
— Но разбира се.
— Продължавайте, госпожице Смит.