Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Джун, сестрата на Йохана, се обърна към съдията.
— Ваша чест, ще позволите ли да задам един въпрос?
— Разбира се, госпожо Фрабиш.
— Току-що освободихте от съдебно дирене тази личност — ваша воля, не възразявам. Но нима ще й оставите и къщата на нашия дядо? За ваше сведение тя е претъпкана — да, точно така, претъпкана — с безценни произведения на изкуството. Какво й пречи да ги изнесе и разпродаде, докато ние се опитваме да докажем, че тя не е нашият дядо?
— За това, уважаема госпожо, ще се погрижи господин Соломон, като попечител. Което ми напомня, Джейк — ще бъде добре, ако нито един предмет с художествена стойност не напуска пределите на къщата в периода до следващото заседание.
— Няма проблем. Откакто поех това попечителство, аз се преместих да живея в къщата. Въпреки това ще поговоря и с шефа на охраната.
— Съдия, мога ли да кажа нещо?
— Разбира се… госпожице Смит.
— Ако е нужна някаква защита, тя е от тях. Джун няма никаква представа за предметите на изкуството, които притежавам. Никоя от тях не е била в къщата ми, откакто е построена. Нито една от тях не мина да ме види, нито ми прати цветя по време на продължителното ми заболяване. Същото важи и за периода на възстановяването след операцията — разбрах само, че Йохана — госпожа Сиуърд — се е опитвала да нахлуе в къщата малко след операцията. Не вярвам на нито една от тези дами и бих искала да получа защита от съда.
— Джейк?
— Не съм бил там, но го чух от шефа на охраната.
— Госпожо Сиуърд?
Тя подсмръкна.
— Имах пълното право. Аз съм най-близката роднина!
— Мисля, че ви разбирам. Добре, дами, изслушайте ме внимателно, преди да си тръгнете. Искам да се въздържате от посещения на дома на Йохан Себастиан Бах Смит и на неговия офис. Също така ще се въздържате от разговори с младата дама, към която се обръщам с „госпожица Смит“. Ако е необходимо да общувате с нея или с назначения от съда попечител, ще го направите само през този съд или чрез адвоката ви, който и да е той. Това е заповед и очаквам да я изпълнявате, в противен случай ще понесете цялата законова отговорност. Разбрахте ли ме? Има ли въпроси? — Маккамбъл ги огледа, сетне продължи: — Добре. А сега вие четирите може да си вървите. — Изчака младите жени да се изнижат през вратата, въздъхна и я затвори. — Пфу! Госпожице Смит — или може би трябва да кажа „братко Шмит“? Желаете ли сега едно „Глен Грант“ с много лед? Всъщност е „Гленливет“, нямам „Глен Грант“.
Джоан Юнис се усмихна.
— Честно казано, не съм опитвала нищо толкова силно с това ново тяло. Пък и с Джейк трябва да си вървим — не забравяйте за срещата с тази ваша важна клечка.
— О, я сядайте. Никаква важна клечка няма, отиваме на риба. Алек си носи такъмите в колата, а моите са в мазето. Хеликоптерът ще ни вземе до час от покрива. Още една кола?
— Има ли шери? Избягвам силните напитки, защото лесно ми се мае главата — изглежда, моят донор не си е падал по алкохола. — („Почти никога, шефе — но сега, благодарение на теб, ще го изпробвам.“) „Тихо, мила — по-късно.“ („Добре, но го попитай за нашето име. Не е ли сладичък, милият Маки? Чудя се, как ли е в леглото?“) „Ти и твоето мръсно подсъзнание! Ще го попитам. А сега замълчи!“
— Шери да бъде. Джейк? Нед? Алек?
— Съдия, след като Джейк повече няма нужда от мен, ще помоля да ме освободите.
— Добре, Нед. Алек, обслужи се и се погрижи за Джейк, аз ще се полюбувам на брат Шмит. Вероятно няма да се срещаме повече с вас, госпожице Смит. Вашите внучки без съмнение ще прехвърлят делото на по-висша инстанция. Засега ги спряхте с това тайно ръкостискане. Но успях да ви осигуря само кратка отсрочка.
— За което съм ви благодарна, сър. Има нещо много странно в смяната на пола. Когато бях стар, болнав и безпомощен, не се страхувах от нищо. Сега съм млада, здрава и силна. Но съм жена. И за моя изненада, се нуждая от защита.
— Нека аз ви пазя, братко Шмит — предложи Алек откъм бара. — Не вярвайте на брат Маккамбъл — той е истински хищник. Отдръпни се, братко Вълк — мой ред е да погледам нашия нов брат.
— Момчета, не съм „новият ви брат“. Дадох обет години преди вие да сте се родили. Но не се изненадвам, че ме зяпате така. Джейк, те знаят ли?
— Не е кой знае каква тайна, Йохан. Съдия Маккамбъл знае, Алек, мисля, също е в течение. — („Джоан, ако не знае, трябва да му кажеш. И не забравяй за нашето име.“) „Накъде според теб ги водя?“
— Добре. Та моят донор, Юнис Бранка, бившата ми секретарка и най-сладкото момиче, което съм познавала, бе не само изрядна служителка, а и победителка в конкурс за красота не много отдавна. Давам си сметка какво богатство съм наследила от нея. Едва ли мога да крача в това тяло с грацията, с която го правеше тя, но се старая. — („Учиш се, шефе.“)