Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да не би защитата да се опитва да учи съдията на право?
— О, ни най-малко, ваша чест.
— Заприлича ми на нещо подобно. Нека напомня на защитата, че целта на съда е да въздава справедливост, а не само да се придържа към буквата на закона, и че процедурата ще бъде такава, каквато реши съдът.
— Разбира се, ваша чест. Съжалявам, ако съм ви оставил с друго впечатление.
— Бяхте на една шестнайсета от това да ви обвиня в неуважение към съда, така че внимавайте да не се повтори.
— Да, ваша чест.
— … намирам за нетърпимо поведението на половината от присъстващите в залата, както и на деветдесет процента от представителите на медиите, и затова нареждам на разсилния да опразни помещението. Ивлин, използвай физическа сила, ако се наложи, и разкарай добитъка оттук. И ако през това време, без да искаш, повредиш част от скъпата им видеоапаратура, не бери грижа за последствията. За сведение на защитата, ищците, адвоката и попечителя делото ще се гледа при закрити врата. Ако обичате, последвайте ме в моя кабинет, докато опразнят залата.
— Джейк, толкова е забавно! Ако не потвърдят, че аз съм си аз, ще се окажа без пукната пара и тогава ще трябва да се ожениш за мен — инак ще преживявам от социални помощи.
— Престани с глупостите, Йохан! Въпросът е сериозен.
— За разлика от теб аз не се притеснявам от последствията. Ако откажат да потвърдят самоличността ми, ще ме обявят за мъртъв и тогава ще съм първият човек, присъствал, докато четат завещанието му. Нямам търпение да зърна физиономиите на моите скъпи наследнички, когато разберат, че ще получат скромна издръжка, която дори не е освободена от данъци!
— Хъм, на теория Юнис има право да го чуе. Спомняш ли си онзи параграф за „всички лица, които не са изброени поименно, но са на лична служба при мен в момента на моята кончина…“
— Не мога да кажа, че го помня, но щом твърдиш, сигурно е точно така.
— Има го. Та ако не си Йохан, трябва да си Юнис. Казусът е „или — или“. — („Не. Може да присъстваме и двамата!“) „Юнис, чака ни страхотна забава!“ („На същото мнение съм, шефе.“)
Кабинетът на уважаемия съдия Маккамбъл се оказа просторен и приятно обзаведен салон. Съдията се огледа и каза:
— Хъм… Джейк, Нед, госпожица Смит, Алек, госпожа Сиуърд, госпожа Фрабиш, вие трябва да сте госпожа Крамптън, нали? И госпожа Лопес. Паркинсън, как, по дяволите, се озова тук пък ти?
— Amicus curiae8, ваша чест.
— Ти не си никакъв приятел на този съд и мястото ти не е тук.
— Но…
— Сам ли ще излезеш, или да наредя да те изхвърлят?
Паркинсън предпочете да излезе сам. След като вратата се хлопна зад него, съдията заговори отново:
— Спърлинг, нагласи уредбата така, че да записва само когато аз пожелая, след което можеш да си вървиш. Алек, на лицето ти е изписано някакво възражение.
— Аз ли? Ни най-малко, ваша чест.
— Хубаво. Защото възнамерявам твърдо най-сетне с взаимни усилия да разсеем мъглата около този случай. Някой друг иска ли мъглоразпръсквач? — Той пристъпи към бара в ъгъла. — Алек? Джин с тоник, както обикновено?
— Благодаря, господин съдия.
— Забравих дамите. Госпожо Сиуърд? Нещо с алкохол? Или кафе? Тази машина може да прави и чай, ако си спомня кое копче се натискаше. Сестра ви ще пожелае ли нещо? Братовчедките? Госпожице Смит? Помня какво поръчвахте в „Гибралтар“ навремето и мога да наредя да ви го поднесат. Ако вкусовете ви са същите.
(„Внимавай, шефе! Това е капан.“) „Спокойно, Юнис.“
— Съдия, вярно е, че вкусовете ми се промениха в известна степен с това ново тяло. Но помня добре онзи невероятен „Глен Грант“ с много лед — в сладките дни, когато докторите не ми го забраняваха. Тъй като все още не съм пробвала твърд алкохол, бих предпочела да се огранича с едно кафе. Или кола, ако се намира в кабинета ви.
Съдията се почеса по носа и придоби замислен вид.
— Не мисля, че можем да дадем ход на делото за компетентност, докато не решим въпроса със самоличността. Джейк може да ви е казал за любимото ви уиски. Пък и идеята Йохан Смит да си поръчва кола ми се струва доста странна.
Джоан го дари с усмивка.
— Зная, не пасва на предишния ми характер. Лекарите ми забраниха да пия газирани напитки много преди да ми спрат алкохола. Трябва да е било някъде по времето, когато са ви приели в юридическия. Ако наистина съм Йохан Смит, въпросът е решен. Ако не съм, ще моля да бъда извинена, тъй като в такъв случай попечителството върху мен отпада и мога да си вървя. Права ли съм?
8
Буквално „приятел на съда“, лице, което предлага да предостави допълнителна информация за разрешаване на случай (лат.) — Б.пр.