Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Докторе — спря го тя със спокоен глас. — Да не би да намеквате, че това тяло може да отхвърли мозъка или обратното, което е същото? Или че мога да тупна, както си стоя, да ми спре сърцето например и никой да не знае причината? Зная, че има такива неща, чела съм немалко за трансплантациите, докато все още бях Йохан Смит. Не ме е страх. Ако се случи — какво пък, поне изживях една кратка ваканция в младостта, далече от болките и скуката. — Тя се усмихна щастливо. — Все едно да умреш и да се възкачиш в рая — а няколко седмици в рая се равняват на цяла вечност.
— Радвам се, че приемате нещата философски.
— Не „философски“, докторе. С почуда и радост, с алчно очакване на всяка щастлива секунда!
— Какво пък, чудесно е, че Уинифред ще остане с вас. Надявам се да я задържите още дълго…
— Колкото пожелае! Завинаги, надявам се.
— Защото така и аз ще съм по-спокоен. Уини е обучена да се справя с всякакви спешни състояния и ще й осигурим тук всичко, което би могло да й потрябва. Аз също ще съм на разположение, в случай че ме повикате. Добре, скъпа, време е да свалим малкото предавателче — не е необходимо повече да ви следим. Сестра. Памук и спирт, ако обичате.
— Веднага, докторе.
Доктор Гарсия отлепи миниатюрния предавател.
— Лека еритема, малко кръгче от контактен дерматит. С вашите изумителни свойства за възстановяване ще минат за нула време. Жалко, ще ми липсват сутрешните филми.
— Филми?
— Сигурно никой не ви е казвал, но всяка сутрин ви наблюдавах на монитора, докато се упражнявахте. Длъжен бях да проследя как ще го понесе сърчицето. Или дишането. Но нямаше нищо. Никакви необичайни реакции, искам да кажа. Не повече от лека възбуда.
— Е, съвсем обяснимо, тъй като се занимавах с йога.
— Така е. Само че аз не бих класифицирал йогата към леките упражнения. Ако говорим за едно и също.
— Говорим за йога, докторе, не за спринтиране или вдигане на тежести. Двете с Уини преминахме всички класически пози. С изключение на стойката на глава — не съм чак толкова глупава, че да рискувам и с нея.
— Нямаше да й позволя да го направи, докторе! Но тя не опита нито веднъж, наистина.
— Докторе, не трупам мускули за състезание по културизъм, просто искам да притежавам хубаво и стегнато тяло, което да контролирам. Ето, нека ви покажа. — Джоан се изправи, оставяйки на пеньоара да се смъкне, премести тежестта си върху левия крак, вдигна десния назад, наведе се бавно и обгърна с ръце левия си пищял, долепила буза в коляното си. Остана в тази поза точно три вдишвания, след това опря длани на пода, повдигна бавно левия крак, наклони десния, за да запази равновесие, и бавно се изправи на ръце, притиснала крака, с изпънати нагоре пръсти.
Отпусна бавно краката си напред, докато не опряха в килима — задържа за кратко „моста“ и премина в „колело“, от него направи „диамант“, опряла колене и лакти в пода, задържа, претърколи се и застина в лотос.
— Ом мани падме хум. — („Ом мани падме хум. Вземи си чека на портала, момиче, няма да снимаме тази сцена повторно.“) „Благодаря, Юнис. Но си имам добър гуру.“ („Нищо работа, малката.“)
Доктор Гарсия ръкопляскаше.
— Страхотно. Невероятно! Като всичко останало в този случай. Уини? Ти можеш ли да го направиш?
— Разбира се, че може — подскочи Джоан. — Хайде, миличка, покажи!
Сестрата се изчерви още повече.
— Не, не мога! Не й вярвайте, докторе, още се уча.
— Срамежливка. Не се безпокой, ще те придържам на трудните места. Докторе, елате само след седмица и тя ще ви смае. Не е толкова трудно, колкото изглежда отстрани.
— Сигурно е така. Но, Джоан, щом не ви е учила Уини, откъде знаете тези неща?
(„Олеле! Внимавай, шефе — този тип надуши нещо нередно.“)
— На колко сте години, докторе?
— Аз ли? На трийсет и седем.
— Научила съм се четирийсет години, преди вие да се родите. Но нямах време да поддържам форма. След това, в продължение на дълги години, физиката ми не позволяваше подобни упражнения. Но сега всичко се връща с такава лекота… Мога само да предполагам, че госпожа Бранка също е имала подобни занимания. — „Да видим дали ще се опита да го провери, мила.“ („Лъжата не трябва да е прекалено сложна, шефе.“) „Виж, малката, лъгал съм с невинно изражение още когато баба ти е била в пелени. Изтрий и поправи — прабаба ти.“