Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Какво пък, ще го добавя в доклада за състоянието ви — ако измисля как точно да го формулирам. Пеньоарът ви, Джоан?
— Благодаря. — Тя го пое и го задържа, вместо да му го върне, за да й помогне да се облече. — Докторе, господин Соломон ще уреди всички ваши сметки и разходи. Но за да покажа колко съм ви благодарна, бих искала да добавя нещо.
Той поклати глава.
— Докторът не бива да приема повече от своя хонорар… а мога да ви уверя, че моят е достатъчно висок.
— И въпреки това настоявам. — Тя пусна пеньоара. — Уини, обърни се, мила. — Миг след това Джоан се озова право в обятията на изненадания лекар, повдигна глава и го целуна.
Той се поколеба няколко секунди, след това я прегърна и отвърна на целувката. Джоан въздъхна тихо, разтвори устни и се притисна към него.
(„Само не припадай! Не искам да пропусна тази сцена!“) „Юнис, не ме занимавай, заета съм!“
Доктор Гарсия най-сетне се освободи от прегръдката й, пое си дъх и я погледна сериозно. След това се наведе, вдигна пеньоара и го задържа пред нея. Джоан му позволи да й го облече, после каза:
— Благодаря ви, докторе.
Обърна се и го дари с усмивка.
— Хъм. Ще ви призная, възнамерявам да напиша, че сте в отлично състояние. А сега — господин Соломон ме очаква.
— Моля ви, кажете му, че ще изляза след миг.
Джоан почака, докато се затвори вратата. След това се доближи до Уини, прегърна я и двете се изкискаха.
— Уини, наистина ли се обърна? Не надзърна ли да видиш какво стана? Поне се надявам.
— Обърнах се… но наблюдавах сцената в огледалото. Брей!
— Брей я! Това било значи. Скъпа, вече не се чувствам тъй девствена.
— Хареса ли ти? Поне така изглеждаше.
— Не зная. Нямам база за сравнение. Милият Джейк също ме е целувал, но „бащински“. А твоите целувки са си твои. Докторът е първият мъж, който ме е целувал истински… за миг се почувствах толкова слаба и безпомощна, че бях готова да го сваля на килима. Никога ли не си се целувала с него?
— С него?! Джоан, мила, ако разкажа на сестрите за това, няма да ми повярват. Доктор Гарсия дори не ни пляска по дупетата, само ръмжи недоволно.
— Моето обаче плесна. Или поне ми се стори, че го направи. А може би го стисна. Всичко ми беше като в мъгла.
— Аз пък зная, че го направи. Видях го с очите си и не повярвах. Джоан, нали трябваше да съм твоята защита от сплетни? Да опазвам репутацията ти?
— Така е. Не виждам с какво може да си сгрешила.
— Ами, просто ти си пациент, а аз сестра.
— Мила, помежду си се разбрахме, че нещата ще стоят малко по-различно. Нали?
— Така е… но още ми е трудно да свикна.
— Казах му да намине пак след две седмици. Тогава, ако още искаш, ще можеш да му покажеш какво си научила.
— О, Джоан! Непрестанно се шегуваш с мен. Вярваш ли, че до две седмици мога да стана толкова добра, колкото си ти?
— Зная, че можеш. Но не с тези дрехи. Ще ти вземем трико. Пък ти се изчервявай колкото си щеш.
— Ама и целувката си я биваше. Не бива да го разказвам на Пол, никак няма да му хареса.
— Кое няма да му хареса? Че ще демонстрираш перфектен телесен контрол пред един доктор? Или че ще се целуваш с него? Че какво толкова се крие зад една целувка? Всъщност Пол няма как да разбере, ако не му кажеш, нали? — („Шефе, ти развращаваш младото поколение на тази страна.“) „Само си дрънкам, Юнис. Пол няма да се жени за нея… или вече е женен за друга, или не може. И в двата случая тя не му е лична собственост. Както ти сама каза, сексът не е спорт, а начин да сме щастливи.“
— Пък и докторът едва ли ще поиска да ме целуне — продължаваше Уини. — Сигурно дори не е забелязал, че съм жена.
— Никога не вярвай на външния вид. Ти си жена и той го знае. Ще те целуне, ако го помоля, като награда за доброто ти изпълнение. Имаш две седмици, за да решиш дали го искаш, а аз отивам веднага да се срещна с милия ми Джейк.
13.
— … обърна внимание на почитаемия съд! С цялото си уважение, въпреки че ищците са готови да продължат участието си в процеса, бих искал да отбележа, че не съществуват обективни предпоставки за това. Имам предвид предполагаемата компетентност на Йохан Себастиан Бах Смит, дядо на четирите ищци… за когото се твърди, че присъства в залата.
— Тишина! Тишина в залата! Иначе ще наредя да я опразнят. Адвокат, да не би да намеквате, че госпожица Смит — тази млада жена, която в момента соча — не е Йохан Себастиан Бах Смит?
— Нищо не намеквам, ваша чест. Само отбелязвам, че не разполагаме с каквито и да било доказателства за това, че сочената от вас персона наистина е Йохан Себастиан Бах Смит, с което автоматически отпада и решаването на въпроса за нейната компетентност — докато не бъде установена истинската й самоличност.