Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Госпожице Джоан, дошли са доктор Гарсия и господин Соломон.
— О, чудесно. Значи няма да се преобличам, за да може после да довършим упражненията. Донеси ми пеньоара — не онзи прозрачния. Нека да е завоалираният, как му беше името — Лондонска мъгла?
— Добър избор. С него изглеждате само полугола, вместо съвсем разголена.
И кой ми е учителят по обличане, малката? — („Аз.“) „Зная, Юнис, но тя си мисли, че ме командва. Аз съм нейното добро бебче, което винаги следва съветите на мама… и ще е така, докато не се отървем от досадния доктор.“ — Ако обичаш, предай на господата, че ще ги приема веднага!
Госпожица Смит се забави да си сложи червило, реши, че засега не е необходимо да се гримира, разроши леко къдриците си, нахлузи пантофите с високи токчета, загърна се в пеньоара и прецени крайния ефект във високото огледало. Реши, че променливата прозрачност на пеньоара е с нужната плътност, освен в горната част, където бе твърде скромна. Забави се, за да подчертае още малко розовината на напъпилите отдолу зърна.
Сега вече всичко беше перфектно. („Шефе, изглеждаме като високо платена проститутка.“) „Много високо платена, надявам се. Това критика ли беше?“ („Ни най-малко, по-скоро аплодисменти.“)
Тя излезе от будоара.
— Добро утро, докторе. Здрасти, Джейк, мили. Ще седнете ли? Кафе? Или да поръчам да ви донесат отлежала отрова за плъхове от Кентъки, бутилирана в хамбар?
— Кафе — каза Соломон. — Изглеждаш очарователно, мила.
— Очарователна като змия. Освен това досега се упражнявах и сигурно мириша на кобила.
— По-скоро на малко пони. Ще засиля вентилацията. Джоан Юнис, доктор Гарсия би искал да те прегледа.
— Така ли? Защо, какво има? Чувствам се чудесно. Като изключим решетките, с които сте ме заобиколили, и възглавницата от камък.
— Доктор Гарсия смята, че можем да направим нещо за тези решетки. Джоан, знаеш, че се разбрахме да те отведем в съда едва след като лекарите преценят, че състоянието ти го позволява. Изглежда, този момент е настъпил.
— О! Каква вест! И къде е взводът психиатри?
— Ще ги повикаме. Ако въобще са ни необходими. Всъщност няма да минем без експертното им мнение. Ще се наложи да издържиш няколко продължителни и досадни разпита, нашите собствени експерти трябва да се явят в съда напълно подготвени. — („Подготвени да получат тлъстите си хонорари. Не се тревожи, шефе, ще се скрия под такъв камък, под който нито един психиатър няма да ме намери.“)
— Разбрано. Радвам се, че според доктор Гарсия вече съм добре. Докторе, ще се преместим ли в моята гардеробна? Уини, ела и ти. Джейк, „Уолстрийт Джърнъл“ е на ей онази поличка.
След като остана само в компанията на доктора и Уини, госпожица Смит каза:
— И така, докторе? Желаете ли да легна върху масата за масажи?
— Не, това ще е съвсем формален преглед, въз основа на който ще напиша заключенията си относно физическото ви здраве. Ще ви преслушам със стетоскопа, ще ви накарам да кажете „а“, такива неща. Ако обичате, седнете на масата и си свалете пеньоара.
Тя се постара да запази мълчание, докато слушалката шареше по гърба и гърдите й, изкашля се, когато й наредиха, и пое въздух, когато бе нужно. Само веднъж се дръпна лекичко и се засмя:
— Уф, прощавайте докторе, погъделичкахте ме. Защо трябваше да ме пипате там?
— Опипах ви под мишниците за уголемени лимфни възли. — („Приятно ли ти беше, малката?“) „Може би на теб, Юнис, но не и на мен. Предпочитам по-романтична обстановка.“ („Кого ще лъжеш, видях, че ти е приятно.“)
Докторът отстъпи назад и я огледа замислено.
— Още нещо, сър? — попита тя. — Гинеколог?
— Не, освен ако не настоявате. Някакви проблеми?
— Ни най-малко. Чувствам се достатъчно силна да преборя мечка гризли.
— И прегледът го потвърждава. Въпреки това вашият случай продължава да ме тревожи.
— Защо, докторе?
— Защото е уникален. Зная за това почти толкова малко, колкото и вие. Джоан, когато напуснахте тази къща — като господин Смит, — не очаквах да ви видя жива отново. Когато ви докараха, не си и помислях; че ще се върнете в съзнание. Когато дойдохте в съзнание, ви съжалявах… защото изобщо не предполагах, че ще можете да помръднете от шията надолу. А ето ви тук, по-здрава от всякога. Поне на пръв поглед.
— Защо само „на пръв поглед“, докторе?
— Ох, знам ли? Познанията ни за мозъчната трансплантация са тъй ограничени — всъщност почти всичко досега научихме от вас. Джоан, през последните две седмици нямаше никаква причина — освен обичайната предпазливост — да ви държим под постоянно наблюдение. Състоянието ви е като на всяка друга млада и здрава жена. Ето като на Уинифред например. — Той сви рамене. — Но дори от двете вие изглеждате много по-здрава и силна. Въпреки това готов съм да се обзаложа, че Уинифред — ако не броим неочаквани инциденти — ще живее дълго, докато за вас… никой не знае. Вижте, не се опитвам да ви плаша, но само глупак би направил предположения въз основа на собственото си незнание, а аз не съм такъв глупак.