Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Проклет да съм, ако зная. Съвсем се объркахме в терминологията. Както и да е, госпожице Смит, ще помоля за в бъдеще да отправяте подобни забележки чрез своя адвокат, защото тук ни чака работа. И така, сетихте ли се за нещо, за което няма как Джейк Соломон да ви е подготвял?
— Не е никак лесно. Джейк се занимава с делата ми от много години. Хъм, съдия, ще ми подадете ли ръка?
— Какво?
— Но най-добре да го направим под масата, далеч от погледите на всички освен на господин Трейн.
Съдията се озърна озадачено, после приклекна до масата. След миг се надигна с изопнато лице и рече:
— Проклет да съм! Извинете, госпожице Смит — здрависайте се с Алек.
Джоан го направи, като прикри ръкостискането с тяло от останалите. Господин Трейн я погледна изненадано, прошепна й нещо, на което тя също отвърна шепнешком. („Шефе, какво беше това?“) „Гръцки, ще ти кажа по-късно. Момичетата не бива да знаят.“
Маккамбъл попита:
— И господин Соломон не би могъл да ви научи на това?
— Ами попитайте го. Ако въобще ви разбере на гръцки.
— Разбира се, че не зная и думичка. С моето еврейско потекло това беше последното нещо, което да ме интересува. За какво става въпрос?
— Ами… — отвърна замислено Трейн. — Изглежда, госпожица Смит е стар член на нашето братство. Хъм, май ще трябва да се обръщам към нея не с „братко“, а със „сестро“. Съдия, лесно можем да го проверим, както за Йохан Смит, така и за господин Соломон. Но за момента намирам довода за достатъчно убедителен.
— Ако ми позволите да добавя — заговори Джоан. — Господин Трейн — брат Алек, — разбира се, вие може да проверите както Джейк, така и мен. Но като ровите архивите на братството, търсете „Шмит“, а не „Смит“, тъй като си смених името през четирийсет и първа. И двамата знаете за Благотворителния фонд на нашето братство, нали?
— Да.
— Разбира се, госпожице Смит.
— Фондът не съществуваше, когато дадох обет. Създадоха го през време на Втората световна война, през следващите години аз също помогнах за увеличаването на средствата в него и бях ковчежник от петдесет и шеста до края на осемдесетте, когато престанах да участвам в дейностите на братството. Съдия, вие поискахте заем от петнайсет хиляди през пролетта на седемдесет и осма.
— Да? Така беше. Но ги върнах — и по-късно направих своя вноска, както го изисква нашият правилник.
— Радвам се да го чуя. И все пак, като ковчежник, всички молби за заеми минаваха през ръцете ми. Сигурно си спомняте, че бях твърдоглав копелдак и не позволявах да се отпускат пари без основателни причини. Да припомня ли обстоятелствата, при които трябваше да одобря вашия заем?
Съдията трепна.
— Предпочитам да не го правите, поне не сега. Алек е в течение.
— Да — кимна Трейн. — Щях сам да му заема парите, ако ги имах. — („За какво става дума, шефе?“) „За случай на «ревматична треска», миличка.“ („Парите за аборт ли бяха?“) „Не, не — той се ожени за момичето, а ето че сега аз изрових скелета.“ („Кучка.“) „Не се безпокой, Юнис, моите внучки не знаят за какво говоря — нито пък Джейк.“
— Не виждам причини да го обсъждаме — продължи госпожица Смит, — освен ако съдията не пожелае да ме разпитва насаме. Тъкмо ще имаме възможност — тя се изкиска — да ви разкажа още пикантни случки с моите внучки. Странни неща се случват дори в най-добрите семейства — а семейство Шмит никога не е било от най-добрите. Ние сме груби хора и единственото, което ни интересува, са парите.
— Може би по-късно, госпожице Смит. Вече съм готов с решението — което ще е само временно. Господа?
— Слушаме ви, съдия Маккамбъл.
Съдията сплете пръсти.
— По отношение на самоличността. Не е необходимо да разчитаме нито на пръстови отпечатъци, нито на ретинова характеристика и други физически доказателства. Джон Доу може да изгуби двете си ръце и двата крака, да му извадят очите, да го обгорят до степен да не го познае и собственият му зъболекар — и пак ще си остане Джон Доу, със същия номер на социалната застраховка. Подобен е случаят с вас, госпожице Смит, ако предположим, че вие наистина сте Йохан Себастиан Бах Смит — макар че се радвам да видя — той я огледа засмяно, — че нямате белези от изгаряне. Съдът намира за достатъчни предоставените доказателства за вашата идентичност. Ето защо ви обявявам pro tem и до окончателното отсъждане за Йохан Себастиан Бах Смит. И сега — съдията се обърна към Соломон — стигаме до случая „Парсънс“. След като Върховният съд постанови, че въпросът за това жив ли е един човек, или мъртъв, може да се решава само и единствено като се вземе предвид състоянието на мозъка, този съд постановява, че идентичността се помещава в мозъка. Ние смятаме, че да се отсъди различно би било в разрез с вече установения казус „Наследниците на Хенри М. Парсънс срещу Роуд Айланд“. Всяко друго решение би създало предпоставки за неуредици в последващи случаи, следователно определям — идентичността е неразривно свързана с мозъка. Оттук нататък, Джейк, всичко е в твои ръце. На следващото заседание ще трябва да докажеш, че мозъкът на Йохан Себастиан Бах Смит е бил изваден от неговото тяло и трансплантиран в това. — Той кимна към госпожица Смит.