Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Добре тогава — каза Трр-мезаз и бавно си пое дъх. — Нищо не се постига с чакане. Да действаме.
Вратата на металната стая се отвори. Без да напуска своя ъгъл, Прр’т-зевисти се приближи до края на светлия свят, за да види какво става.
Човекът-жена Доктор-Каван-а се беше върнала. За още експерименти върху неговия резен.
„Страхотно“ — промърмори той наум. През изминалото завъртане Доктор-Каван-а беше прекарала най-малко два тентарка, като взимаше проби и го човъркаше с разни метални сонди. Никога не му причини болка, но и никога не беше много далеч от това. И винаги съществуваше онази слаба емисия от оръжие срещу старейшини — точно толкова силна, че да го държи напрегнат и объркан.
И сега тя се бе върнала. За да продължи да човърка, реже и взима проби? Или най-накрая бяха решили да приключат с него? Дойде му наум, че съвсем преднамерено са го оставили в това положение, за да може да научи езика им, а после щеше да последва разпит, несъмнено подправен с много болка…
Намръщи се. Нещо не бе наред. Доктор-Каван-а не отиде до лабораторната си маса. Не търсеше нищо по лавиците, нито пък изглеждаше, че чака някого. Просто стоеше на прага и оглеждаше стаята.
Много внимателно, скрит в сумрака на сивия свят, Прр’т-зевисти напусна ъгъла си и се промъкна покрай нея навън. После отново се приближи до светлия свят и се огледа. Отвън имаше неколцина човеци, но май никой от тях не възнамеряваше да се запъти към металната стая.
Обърна се отново към Доктор-Каван-а, като се чудеше дали просто не е спряла, за да помисли или да медитира преди работа. Но тя все така стоеше и оглеждаше стаята. Спокойно и методично, сякаш търсеше нещо.
Или някого.
Прр’т-зевисти усети как го побиват тръпки. Оказа се прав. Наистина знаеха, че се намира тук.
Но защо тогава го търсеше при отворена врата? Може би го примамваше да излезе, за да попадне в някакъв капан?
Прр’т-зевисти направи крива гримаса. Чудесно. Значи бе дивеч. Но така и така вече му бе омръзнало да стои в тази метална стая. Внимателно, като се опитваше да гледа едновременно във всички посоки, той се понесе напред. Част от оборудването в пещерата навън беше изчезнало, но иначе не можеше да забележи кой знае какви промени. От входа проникваше ярка слънчева светлина и се отразяваше в някои от металните устройства, разположени до ръба.
Никакви капани дотук. Погледна назад, за да се увери, че Доктор-Каван-а не се готви да затвори вратата, и се насочи навън към светлината. През дълбоката пропаст точно пред входа на пещерата, през дърветата на склона отпред, през още една клисура към следващия хребет — този представляваше отвесна стена от другата си страна — още няколко разкрача по-нататък до края на достъпния му район, после обратно към стената.
И замръзна. По нея се катереха трима зхиррзхиански воини. Сред тях беше самият командир Трр-мезаз.
А от другата страна на хълмовете към тях се прокрадваше коптер на хората-завоеватели.
— Внимавайте! — изкрещя Прр’т-зевисти с пълна сила. — Командир Трр-мезаз, воини… пазете се!
Нямаше смисъл. Намираха се най-малко на двадесет разкрача под него — прекалено далече, за да може слабият вик на старейшината да надвие неуморните планински ветрове и да стигне до тях. Прр’т-зевисти се спусна към тях, но се опасяваше, че ефектът ще бъде нулев. Естествено — едва успя да измине и един разкрач и се натъкна на сянката, създадена от металния под на стаята.
— Внимавайте! — изкрещя отново той. Но те продължаваха напред, проправяха си път нагоре по скалата…
— Е?
Прр’т-зевисти така крещеше, че за малко да не чуе тихата човешка дума. Източникът на гласа се намираше съвсем близо до резена му. Ако Доктор-Каван-а затвореше вратата, той щеше да загине моментално. Прелетя над хълмовете… стрелна се през недрата на планината… с крайчето на съзнанието си забеляза, че вратата е все още широко отворена… и спря чак когато се озова в относителната безопасност на металната стая.
Право срещу Доктор-Каван-а и още някакъв човек. И двамата гледаха към него.
На мига се озова дълбоко в сивия свят. Но беше прекалено късно.
— Ето! — каза гласът на Доктор-Каван-а някъде много отдалеч. — Видяхте ли го?
— Да — каза другият човек. — Наистина много (нещо).
Като се проклинаше за небрежността си, Прр’т-зевисти се премести в своя ъгъл. Вече нямаше съмнения. Независимо дали Доктор-Каван-а бе знаела преди за съществуването му, сега вече определено знаеше. И за разлика от предишния път, сега го бяха видели много добре и знаеха, че е в ръцете им. Отново се доближи до светлия свят…
За да види двамата човеци да гледат право към него.