Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Въпрос на практика. В моя случай — противно на желанията на родителите ми.
Трр-мезаз спря, за да забие още един клин. Зачуди се какво ли биха могли да направят двамата с Трр-гилаг като деца, което да подлуди родителите им. Не можа да се сети.
— Е, според картите тази скала е последното истинско предизвикателство чак до върха — напомни той на Клаа-нуур — И щом прехвърлим билото, ще се окажем на четири хилядоразкрача от базата им. Добро място за резен с обхват десет хилядоразкрача, стига върховното командване да ни прати такъв.
— Или малко от фссс-органа на Прр’т-зевисти — промърмори Встии-суув.
— Какво? — погледна нагоре Трр-мезаз.
— Нищо, командире. Внимавайте — скалата тук е малко ронлива.
— Разбрано. — Трр-мезаз потисна въздишката си. Две и половина завъртания след разговора му с архиваря на родовия храм на Прр — и новината беше успяла да се разпространи сред всички воини на Доркас. Повечето от тях, подобно на свързочника, бяха напълно скандализирани от самата идея да се иска резен от старейшина, смятан за мъртъв. Особено за старейшина, който беше от друг клан. Някои, подобно на Встии-суув, бяха достатъчно обидени, за да му го кажат в лицето.
Беше същото като реакцията на Клнн-вавги на втората част от онази среднощна идея. Ако воините му научеха, че възнамерява да донесе резен от фссс-орган тук, без прикритието на храм или пирамида, сигурно щяха да се вдигнат на открит бунт.
— Командире? — Гласът на Клаа-нуур беше съвсем тих.
— Да? — погледна надолу Трр-мезаз.
Клаа-нуур гледаше някъде настрани.
— Имаме си компания.
Гърлото на Трр-мезаз се стегна от лошо предчувствие.
Знаеше много добре какво ще види.
Оказа се прав. Коптер на хората-завоеватели, увиснал на реактивната си струя, обърнал човка и оръжия в тяхна посока.
— Задръж, Встии-суув — тихо каза той, без да откъсва поглед от коптера. Стягащото го предчувствие се превърна в мрачна и безнадеждна увереност. Бяха в безизходица. Висяха на отвесна стена, държани само от въжета и клинове. Надолу ги очакваха двадесет разкрача свободно падане. Само един залп на тези оръжия и тримата щяха да се озоват в родовите си храмове.
Отгоре се разнесе тиха ругатня — Встии-суув беше разбрал положението.
— А сега какво, командире? — попита той. — Да се опитаме да ударим първи?
— Нямаме кой знае какъв шанс — каза Трр-мезаз. Мъчеше се да говори възможно по-тихо, въпреки че не можеше да каже точно какво преимущество или прикритие им осигурява тишината точно в такъв момент. — Точно на прицел сме. Ще ни изпържат още преди да успеем да извадим оръжията си.
— Какво чака тогава? — промърмори отдолу Клаа-нуур.
— Сигурно проверява дали наоколо има още от нашите. Или се опитва да открие колата ни. Или просто ни държи заковани тук, докато дойдат пехотинците им.
Встии-суув отново изруга.
— Няма да стана пленник на хората-завоеватели, командире. По-добре да се преместя в моя храм още сега.
— Нека засега не предприемаме крайни действия — посъветва го Трр-мезаз, погледна нагоре и се опита да прецени оставащото им до върха разстояние. Ако двамата с Клаа-нуур успееха по някакъв начин да отвлекат вниманието на хората-завоеватели достатъчно дълго, за да може Встии-суув да се добере до върха…
Не, никакъв шанс за подобно нещо. Догоре оставаха десет разкрача отвесна скала. Най-малката грешка и…
Намръщи се. За момент му се стори, че горе има нещо. Някакво движение сред сенките на дърветата. Нещо, което би могло да бъде игра на светлината… или някой сухопътен воин на хората-завоеватели.
Или зхиррзхиански старейшина.
— Командире? Какво ще правим? — попита Клаа-нуур.
Трр-мезаз продължи да се взира още няколко мига нагоре. Но каквото и да бе видял, то не се появи отново. Ако изобщо съществуваше, разбира се.
— Започваме да слизаме — каза той. — Бавно и спокойно. Никакво посягане към оръжието. Никакви действия, които да могат да се разтълкуват като заплаха. Встии-суув, ти ще освобождаваш въжето от горните клинове. Спускаме се на височина десет разкрача над повърхността. Оттам скачаме. Някакви въпроси?
Въпросите бяха очевидни. Твърде очевидни, за да се задават изобщо. Халките на клиновете бяха специално проектирани да предпазят катерачите, като забавят подобни опасни падания. Но беше повече от сигурно, че дизайнерите не са предполагали едновременно падане на трима катерачи. Ако претовареха халките прекалено много, просто щяха да увиснат и нищо нямаше да попречи на хората-завоеватели да се прицелят спокойно и да ги направят на парчета.
Но при така стеклите се условия нямаха по-добър избор. Съзнаваха го и тримата.