Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Когато стане богат...
Тази сутрин нямаше време да довърши мечтата си. Милен бе изритала завивките на пода и тропаше с крак. Очите му затърсиха будилника - пет и половина!
Всяка сутрин будилникът звънеше в шест часа и точно в седем се чуваше свирката на Ли, застанал пред наредените като по конец работници, които отиваха на работа и се трудеха до 15 часа. Без прекъсване. „Кроко Парк“ работеше без прекъсване. Сто и дванайсетте работници бяха разделени на три екипа по управленските методи на тейльризма. Всеки път, когато Антоан предлагаше на господин Ли да се дават почивки на работниците, неизменно получаваше един и същ отговор: Ви1, 81Г, гш8{ег Тауюг зак!1... - и знаеше, че няма смисъл да настоява. Независимо от жегата, от влагата, от тежката работа работниците не намаляваха темпото. Половината бяха женени. Живееха в колиби от плет, измазан с кал. Петнайсет дни годишен отпуск и нито ден повече, никакъв профсъюз, седемдесетчасова работна седмица, заплата сто евро на месец плюс жилище и храна. Ооо<1 за1агу, гт81:ег Сог1ез, §оос1 8а1агу. Реор1е аге Ьарру Ьеге! Уегу Ьарру! ТЬеу соше &ош а!1 СЬта 1о уогк Ьеге! Уои сктЧ сЬап§е Ле огдатгаЬоп, уегу Ъас1 кюа!2
Антоан се беше отказал.
Всяка сутрин ставаше, вземаше душ, бръснеше се, обличаше се и слизаше да закуси. Закуската му правеше прислужникът Понг, който, за да му достави удоволствие, беше научил няколко френски думи и го поздравяваше с думите: „В1еп сюгш, ггшгег Тошо, Меп сюпп? ВгеакГазг 18 геаду!“3 Милен отново се унасяше в сън под мрежата против комари. В седем часа Антоан заставаше до господин Ли срещу строените в редица работници, които получаваха задачите си за деня. Изпънати, с широките шорти, с вечните усмивки на уста, с вирнати брадички, те на всичко отговаряха с уез, 51г
Тази сутрин явно нямаше да протече както обикновено. Антоан правеше усилия да се събуди.
- Какво има, скъпа? Да не сънува кошмар?
- Антоан... Тука, погледни... Не сънувам! Той ме облиза по ръката.
Във фермата нямаше нито куче, нито котка - китайците не ги харесваха за домашни любимци и ги хвърляха на крокодилите. Милен беше намерила на плажа в Малинди чаровно бяло котенце с остри черни ушички. Беше го кръстила Милу и му бе купила гер-данче от бели мидички. Намериха герданчето да плува в една от крокодилските реки. Милен бе избухнала в ридания, ужасена. „Антоан, котенцето е мъртво! Изяли са го.“
- Спи, мила, имаме още малко време...
Милен заби нокти в шията му и го принуди да се събуди напълно. Той разтърка очи, наведе се над рамото й и видя на паркета лъскав, тлъст и дълъг крокодил, който ги фиксираше с жълтите си очи.
- А - преглътна Антоан, - вярно... Имаме проблем. Не мърдай, важното е да не мърдаш, Милен! Крокодилите нападат, ако мърдаш. Ако си неподвижна, нищо няма да ти се случи!
- Ама виж, той ни гледа!
- Ако не мърдаме, значи сме му приятели.
Антоан погледна животното, което го държеше на прицел през тесните жълтеникави процепи на очите си, и потръпна. Милен усети и го разтърси.
- Антоан, той ще ни изяде!
- Няма... - отвърна Антоан, за да я успокои. - Няма...
- Видя ли му зъбите? - изкрещя Милен.
Крокодилът ги наблюдаваше, прозяваше се и демонстрираше острите си зъби.
Понг - провикна се Антоан, - Понг, къде си?
Животното подуши края на висналия бял чаршаф, захапа го и го чадърпа, повличайки Антоан и Милен, които се вкопчиха в пръчките на леглото.
- Понг! - изрева Антоан, вече губеше самообладание. - Понг!
Милен викаше толкова силно, че крокодилът започна да реве и
да тресе туловището си.
- Милен, млъквай! Той надава любовния призив на мъжкаря! Ти го възбуждаш, ще ни скочи.
Милен пребледня и прехапа устни.
- О, Антоан! Ще умрем...
- Понг! - извика Антоан, опитвайки се да не шава и да не издава паниката си. - Понг!
Крокодилът гледаше Милен и гъргореше с някакви странни пису-кащи звуци. Антоан не можа да се сдържи и избухна в неистов смях.
- Милен... струва ми се, че той те ухажва.