Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Беше забравила да си гледа в краката. Когато се сблъска с нещо безспорно живо, тя изпищя.
Беше Джейс.
— Не викай така. Ще събудиш мъртвите.
Тя го погледна навъсено.
— Защо спряхме?
Той посочи към брат Джеремая, който се беше спрял пред една статуя, малко по-висока от самия него, подножието на която бе покрито с мъх. Статуята беше на ангел. Мраморът, от който бе направена, беше съвсем гладък, почти прозрачен. Лицето на ангела беше едновременно свирепо, красиво и тъжно. Дългите му бели ръце държаха чаша, чийто мраморен ръб бе гравиран, изобразявайки украса от скъпоценни камъни. Нещо в тази статуя навяваше на Клеъри смътни спомени за нещо до болка познато. Имаше година, издълбана в основата — 1234, и думи до нея: Нефилим: Fascitis descensus Averni.
— Да не би това да е Бокалът на смъртните? — попита тя.
Джейс кимна.
— А това е девизът на нефилимите, ловците на сенки, ей там, в основата.
— И какво означава?
Бялата усмивка на Джейс проблесна в тъмнината.
— Означава Ловци на сенки: Черното им отива повече, отколкото на вдовиците на враговете им, 1234 година.
— Джейс…
Означава, каза Джеремая, че пропадането в ада е лесно.
— Звучи жизнерадостно — каза Клеъри, но тръпки полазиха по кожата й независимо от жегата.
— Братята просто са се пошегували — каза Джейс. — Ще видиш.
Тя погледна към брат Джеремая. От някакъв вътрешен джоб на робата си той бе извадил едно стили, което леко проблясваше, и с острието му проследяваше очертанията на някаква руна върху основата на статуята. Внезапно устата на каменния ангел се отвори широко в ням писък и в краката на брат Джеремая в тревния торф се отвори черна дупка, приличаща на отворен гроб.
Тя бавно се приближи до ръба и надникна вътре. Надолу в дупката водеха гранитни стълби, чиито ръбове бяха леко нащърбени от годните. Покрай стълбите бяха поставени на равни интервали факли, чиито пламъци горяха в зелено и леденосиньо. Краят на стълбата се губеше в тъмнината.
Джейс започна да слиза по стълбите като човек, за когото това положение е познато, макар и неприятно. Преди да стигне до първата факла, той се обърна и вдигна поглед към Клеъри.
— Хайде, идвай — каза той нетърпеливо.
Клеъри едва бе стъпила на първото стъпало, когато някой хвана ръката й в студена хватка. Тя вдигна изненадано поглед. Брат Джеремая държеше китката й, неговите ледени бели пръсти се впиваха в кожата й. Тя видя да проблясват костите на обсипаното му с белези лице изпод ръба на качулката.
Не бой се, отекна гласът му в главата й. Само някакъв си човешки писък не е достатъчен, за да събуди тези мъртви.
Когато той пусна ръката й, тя се втурна надолу по стълбите след Джейс, сърцето й се блъскаше лудо в ребрата. Той я чакаше в подножието на стълбите. Беше извадил една от горящите в зелено факли от поставката й и я държеше на нивото на очите си. Тя хвърляше бледа зелена светлина върху кожата му и насищаше цвета на очите му.
— Добре ли си?
Тя кимна, защото не бе сигурна, че може да отговори. Стъпалата свършваха на празна площадка, а точно пред тях се простираше тунел, дълъг и черен, набразден от криволичещи дървесни корени. В края на тунела се виждаше бледа синкава светлина.
— Толкова е… тъмно — каза колебливо Клеъри.
— Искаш ли да те хвана за ръка?
Клеъри скри зад гърба си и двете си ръце като малко дете.
— Не ми говори отвисоко.
— Е, трудно ми е да ти говоря от ниско. Твърде ниска си. — Джейс погледна над нея, факлата пръскаше искри, когато мръдваше. — Няма нужда от церемонии, брат Джеремая — каза провлачено Джейс. — Водете ни. Ние ще ви следваме.
Клеъри подскочи и погледна зад себе си — още не беше свикнала с безшумното придвижване на архиваря. Без да издаде и звук, той се беше плъзнал от мястото зад нея и сега се носеше към тунела. След малко и тя тръгна след него, като преди това отблъсна протегнатата ръка на Джейс.
Първото нещо, което впечатли Клеъри в Града на тишината, бяха редиците високи мраморни сводове, които се издигаха над главите им и изчезваха в далечината като стройни редици от голи, обезлистени през зимата овощни дървета. Самият мрамор беше чист, с бледия цвят на слонова кост, твърд и сякаш полиран, на места с инкрустирани тесни пръчици от оникс, яспис и нефрит. Докато се отдалечаваха от тунела и се приближаваха към гората от сводове, Клеъри видя, че подът бе издълбан със същите руни, които украсяваха кожата на Джейс, с линии, спирали и преплетени шарки.