Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Другият мъж равнодушно повдигна рамене, но вътрешно кипеше. До този момент беше убеден, че горчилката от тази история е отдавна забравена, но се оказа, че не е така. Спомените за дон Родриго се надигаха в душата му като опасен ураган.
— Разбира се, всичко това е полуофициалната част от историята — промърмори Махур и бавно извърна очи към гроба на Тереза. — Нещо, което се знае, но не може да се докаже. Но някои хора са убедени (сред тях съм и аз), че вие сте знаели предварително кой е ликвидирал баща ви… Искам да кажа, че сте имали достатъчно време да приключите своето собствено разследване…
Замълча и го стрелна с поглед в очакване на потвърждение. Не го получи и продължи:
— В резултат сте се свързали с най-заклетия враг на дон Родриго и сте сключили сделка: продавате му ключовата информация, той предприема внезапна атака и завладява клана. А вашата награда е самият Родриго — гол и безпомощен, като на тепсия. Чиста работа, всички са доволни…
Кроукър бавно си даде сметка, че адвокатът насреща му цели, а и успява, да свърши нещо много повече от демонстрация на осведоменост за събитията, запазени като хербарий дълбоко в съзнанието му. Защото тези събития оживяваха, а заедно с тях се връщаха жаждата за мъст и омразата, които го бяха засмукали като окото на циклон… В онези дни бе готов на всичко, за да изправи убиеца на баща си пред правосъдието. И го беше сторил.
Махур отлепи мършавото си тяло от колата.
— На колко години бяхте, когато се случи това?
— На двадесет — дрезгаво отвърна той. — В случай, че всичко е станало така, както го описахте…
— О, станало е точно така — убедено кимна адвокатът и отвори вратата на мустанга. — Знаете го не по-зле от мен. — На устните му се появи лека усмивка: — Затова предлагам да си спестим малко време. Вие разполагате с необходимите качества, а те са решителност и изобретателност.
— Ако ми потрябват препоръки за работа, непременно ще ви се обадя! — язвително му подхвърли.
Адвокатът замислено го погледна. Беше съвсем ясно, че подобен сарказъм не може да го отклони от изпълнението на поставената задача.
— Знаете как стоят нещата, когато става въпрос за убийство — промърмори. — Човек или го може, или не. Толкоз. По мое мнение вие не само го можете, но и знаете как става това. Или, казано другояче, вие сте специалист в тази област.
— Способностите ми нямат значение — поклати глава Кроукър. — Ако съм убивал в миналото, съм имал дяволски силни основания да го правя. Първо, защото онези негодници напълно заслужаваха съдбата си, и второ — защото нямах друг избор.
— По отношение на Мартинес и Макгриф може би имате право. Но не и когато става въпрос за дон Родриго.
— Грешите — поклати глава той. — Донът беше изключително хитър, изплъзваше се като змиорка от всички капани, които му поставяхме. Сякаш знаеше предварително за тях… За другото сте прав: аз действително хвърлих огромни усилия по оперативната му разработка. Баща ми бе убит по негова заповед — в това бях дълбоко убеден. Но хората, които можеха да го докажат, бяха прекалено уплашени, за да дадат показания в съда. А дори да не беше така, донът пак щеше да се измъкне. Имаше свои хора в почти всички полицейски управления на Ню Йорк. И това го правеше недосегаем. Междувременно обаче продължаваха да измират деца, които купуваха дрогата му… Друг начин наистина нямаше.
Махур пристъпи към него, в силно затопления въздух се долови ароматът на одеколона му, примесен с миризма на пот.
— „Нямаше друг начин, той беше недосегаем…“ — повтори шепнешком. — Това означава, че донът е бил защитен от всички страни, нали?