Последна саможертва

ко в сладкарницата за сладолед. Да го ядем, докато вървим,

си беше истинско предизвикателство. Слънцето наближаваше

хоризонта, багрейки всичко наоколо в оранжево и червено, но

горещината не бе намаляла. Радвай се на живота, Роуз, казах

си аз. Цветовете. Вкуса на шоколада. Разбира се, винаги съм

обичала шоколад. Не беше нужно животът ми да е в опасност,

за да се насладя на един десерт.

Пристигнахме в кафенето и заварихме Сидни, надвесена

над лаптопа. До лакътя ѝ имаше чиния с едва наченат сладкиш

и чаша с навярно четвъртото ѝ кафе. Плъзнахме се на столо-

вете до нея.

– Как... хей! Ама ти наистина си играеш! – Опитах се да

се вгледам по-отблизо в екрана, но тя го завъртя на другата

страна. – Предполагаше се, че трябва да намериш връзка с

любовницата на Ерик.

– Вече я намерих – отвърна тя нехайно.

Двамата с Дмитрий си разменихме смаяни погледи.

– Но не зная доколко би могла да бъде от полза.

– Всичко може да е от полза – обявих. – Какво си открила?

– След като се опитах да проследя всички онези банкови

сметки и транзакции – и ако може да вметна, изобщо не беше

забавно, – накрая се добрах до интересна информация. Банко-

вата сметка, с която разполагаме сега, е нова. Била е прехвър-

 156 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

лена от друга банка преди пет години. Старата сметка е с не-

известен титуляр, но има посочен следващ титуляр, в случай

че се случи нещо с настоящия.

Едва можех да дишам. Финансовите операции бяха пълна

мъгла за мен, но ето че се бяхме добрали до нещо солидно.

– Знаем ли името?

Сидни кимна.

– Соня Карп.

 157 

Г л а в а 1 2

Двамата с Дмитрий замръзнахме, поразени от шока,

предизвикан от това име. Сидни, която местеше по-

глед от единия към другия, се усмихна сухо.

– Да разбирам ли, че познавате лицето?

– Разбира се! – възкликнах. – Тя е моя учителка. Полудя и

стана стригой.

Сидни кимна.

– Зная.

Очите ми се разшириха.

– Тя не е... тя не е тази, която е имала връзка с бащата на

Лиса, нали? – О, мили Боже! Това беше един от най-неочак-

ваните завои, който правеше влакчето на ужасите, в каквото

се бе превърнал животът ми. Дори още не можех да осъзная

напълно последиците.

– Едва ли – поклати глава Сидни. – Сметката е открита ня-

колко години преди тя да бъде добавена като бенефициент –

което е станало точно когато е навършила осемнадесет. Така

че, ако се предположи, че сметката е открита, когато бебето

е било родено, по онова време тя е била твърде млада. Соня

навярно е роднина.

Първоначалното ми изумление се превръщаше във възбу-

да. Виждах, че и Дмитрий изпитва същото.

– Вие трябва да имате архив за семейството ѝ – каза той. –

Или ако не, някои морои със сигурност имат. Кои са близките

ѝ? Кой би я посочил? Тя има ли сестра?