Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Знаеш ги какви са французите… Toujours au naturel.13
Победата не бе пълна. Люси все пак спечели място в ученическия съвет. За Виктория всичко друго, освен пълно унищожение на врага, беше равносилно на загуба. Поне така каза мадам Вилрой. А и Кристиан за малко не бе издал тайните им.
— Помисли си за всички хубави неща, които си направила за него, Виктория. А той ти създава единствено проблеми и не заслужава да му простиш.
Нямаше значение колко пъти се извини Кристиан. Виктория знаеше, че извиненията не важат, когато постоянно правиш грешки. Струваше й се, че трябва да му прости поне седемстотин пъти. Дяволът е в детайлите, каза му един ден, а ти винаги ги прецакваш. Въпреки че всъщност я бе спасил, тя не му проговори цяла седмица.
Две пеперуди летяха през влажните нюйоркски улици към тъмния дом на семейство Фауст. Намериха пътя си през отворения прозорец, през огрятия от свещите коридор, до източното крило и затанцуваха из стаята, където мадам Вилрой четеше нещо особено увлекателно в книгата си. Тя се бе отпуснала във фотьойла, а върху коленете й лежеше подвързано с кожа томче. Черната й рокля я обгръщаше плътно. Без да отделя очи от четивото, тя вдигна дългия си пръст до ухото си. Пеперудите кацнаха там и разказаха новините — за деца, за родители, за дребни престъпления. Гувернантката кимна, замислена върху това как се върти светът и как се променя. Тя се възхищаваше на дребните несъвършенства, на това как ръждата и прахта постепенно завземат всичко, как дори добрите сърца се изтощават, а животът на дребните пеперуди изтлява в безславна смърт — още едно дребно зло, което светът е твърде зает, за да забележи. Мадам Вилрой изтри ръка в плохата на роклята си и си помисли колко добре се развива всичко. Подобно на дявол часовникар, тя току-що измисли нов ход — само им дай малко власт и гледай как хората ще изгорят света до основи. Сега можеше да се отдръпне и да наблюдава въртенето на зъбните колелца към неизбежния крах.
Мадам Вилрой приглади златистата си коса с деликатната си ръка с цвят на слонова кост. Валентин — писател. Писателите вярват на всичко, живеят живот, пълен с лъжи. За него тя имаше древен и много ценен подарък. Дар, който една отчаяна душа със сигурност би харесала. Голяма лъжа за онзи, комуто предстои да стане велик лъжец.
Глава 12
Мартенските иди
Книга на Юлий
Мартенски иди
Година на консулството на Публий Корнелий Лентул Спинтер и Квинт Цецилий Метел Непот
Минаха три години откакто започнах тази злочеста кампания срещу галите, за пари. Макар че в писанията си казах на гражданите на Рим, че го правя за тяхна слава. Защото аз съм ръката на Рим, но, страхувам се, никога няма да бъда неговият Цезар. Когато построихме лагера си на брега на река Самбр, ариергардът ни изненадващо бе атакуван. Врязаха се сред нас с такава мощ. Мисля, че експедицията ми може да се окаже прекалено дръзка. Вероятно ще се наложи да вляза в битка. Не се страхувам за живота си. Страхувам се за името си.
Мартенски иди
Година на консулството на Публий Корнелий Лентул Спинтер и Квинт Цецилий Метел Непот
Срещнах една жена.
Март е умрял, мрачен месец, богат единствено на неизпълнени обещания. Времето в Ню Йорк бе влажно и противно. Мадам. Вилрой беше навсякъде, а децата все още не бяха добре приети в Марлоу. Бел бе всепризнатата кралица на красотата, но както е известно, никой не обича кралиците на красотата. Баните бяха тъй болезнени, че след всяка от тях й трябваха по няколко дни, за да се възстанови. Макар че можеше да контролира как се чувстват останалите, собствените й настроения се люшкаха безконтролно. Когато излизаше от ваната, беше като разбита, ръцете й — издраскани до кръв от ноктите. Най-напред беше раздразнителна, след това я обхващаше гняв срещу целия свят. В такива моменти, когато болката я изпълваше с горчилка, правеше грешки. И дори да бе решена да накара някого да я хареса, не можеше да се принуди да изиграе ролята си докрай. Веднъж разплака един от учителите. Широкото му, подпухнало лице стана противно, когато се разхленчи посред час, повтаряйки, че обича Бел, след което се обади по телефона на жена си пред учениците, за да й каже, че иска развод. Сцената на падналия на колене сериозен мъж бе толкова абсурдна, толкова безнадеждна и похотлива, че отврати свидетелите. А от нейната непристойност Бел също погрозня.
13
Toujours au naturel — Винаги естествени (фр.). — Б.р.