Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
От време на време обаче чуваше звуци на дейност, които й напомняха, че това е работно място и не е сама, колкото и пусти да изглеждаха много от кабинетите и стаите. Емили чу приглушени гласове от следващата стая до коридора и се постара да стъпва леко, докато минаваше оттам. Приближи лявото си око до прозорчето на вратата и съзря нещо, което й заприлича на обикновена работна среща - колеги, които преглеждаха документи и пишеха на блеснали компютърни терминали.
Преди някой да я зърне, тя дръпна глава и продължи нататък. При други обстоятелства нищо нямаше да й достави по-голямо удоволствие от професионална среща с хората, които видя, но сега не биваше да рискува. Тази част очевидно не бе за посетители и тя бе тук неканена. Всеки служител, който стриктно се придържаше към протокола, щеше да я изпрати до вратата в мига, в който влезеше, а тя не можеше да си позволи да я изгонят от тези помещения.
„Тук е отговорът - каза си Емили - Светлина. Истина. Това, което трябва да намеря, каквото и да е то.“
Тя продължи по коридора и стигна до края, като оглеждаше повърхности, врати, рафтове и всичко, което успяваше да забележи, в търсене на някакъв знак за целта си.
Тук обаче почти всички врати бяха само номерирани или нямаха дори и номера. Имаше обаче и такива с табели, които започваха с „доктор“ или „професор“. Емили изпита известна утеха от факта, че международният език на учените в Египет е английският. Паметта й я върна към един следобед в детството, когато седеше в кабинета по френски в гимназията в Лоугън, Охайо, а учителката й гордо бе настояла пред учениците си, че световният език е френски, истинският, буквален „лингва франка“ по цял свят. Тогава успя да ги убеди и Емили продължи да изучава езика години наред. Но светът очевидно се бе променил.
Коридорът свърши с рязък завой надясно, където започна друг. Емили продължи да слиза във все по-слабо осветената подземна част на библиотеката. В този коридор имаше още кабинети, а той се разделяше на три други, по-къси коридори наляво. Системата образуваше мрежа от разклонени коридори, свързани като огро- мна обърната обратно буква Е. Чуеше ли звук, Емили се сгушваше зад ъгъла на някой рафт или се шмугваше в най-близката празна стая, но продължаваше бавно да се движи, напрягаше очи, за да огледа комплекса, и избягваше обхвата на учудващо малкото охранителни камери в подземната част.
„Под пясъка, светлина.“ Очевидно всяка светлина, която откриеше тук, нямаше да идва от слънцето, а освен това не вярваше, че ужасните флуоресцентни лампи, които трепкаха над нея, са достатъчни, за да й дадат озаряващото откритие, което търсеше. „Трябва да е символ или изображение. Фигура вместо обстоятелство. Кое символизира светлината?“
Колкото повече напредваше, толкова по-стари изглеждаха стените около нея. Отначало бяха бетонни, но сега... от камък ли бяха? Ако не, тухлите се доближаваха значително до камъка. Ръбовете на всяка от дългите правоъгълни плочи изглеждаха остарели, леко захабени.
„Възможно ли е да са построили всичко това върху останките от по-стара сграда?“
Емили се сети, че египетското правителство е искало да построи библиотеката възможно по-близо до мястото на старата библиотека. Египет е територия, в която всяка лопата, забита в земята, изважда на бял свят поне един артефакт. Напълно е възможно не всяка стена тук долу, в недрата на новия комплекс, да е толкова скорошна, колкото тези горе.
Тя зави и се озова на мястото, където се срещаха три странични коридора. Тук рафтовете бяха предимно празни и разкриваха повече от стените отзад. Емили измина краткото разстояние. Всички лампи в тази част бяха угасени, но докато очите й продължаваха да се приспособяват, забеляза графитите по камъка. Стените бяха покрити с надраскани думи и планове. Не нарисувани. Надраскани.
„Надраскани.“
Пулсът на Емили се ускори. И двата досегашни знака, които получи, бяха надраскани - в дървената преграда на църквата на Университетския колеж в Оксфорд и на вратата на читалнята отгоре. За първи път, откакто влезе в подземното ниво, изпита чувството, че може би напредва.