Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Мина през две нива с галерии, стигна до четвъртото ниво на читалнята и се приближи към ред 25, където по-голямата колекция от древната история на Средиземноморието започваше да се фокусира върху самата Александрия. Книгите стояха на рафтовете си на малко по-големи купчини от тези, край които бе минала. Всъщност тези рафтове повече приличаха на това, което можеше да се очаква от библиотека, и контрастът биеше на очи. Емили осъзна, че останалата част от читалнята въпреки великолепието си изглежда тъжна и призрачна. Една от най-зрелищните библиотеки на Земята, но в по-голямата си част празна - сякаш показваше на света волята и желанието на потенциала си за учене, без все още да е разбрала какво иска да каже.
Тя тръгна между дългите редове, като оглеждаше страничните надписи на книги на френски, английски, испански, руски, немски, арабски. „Бог да ми е на помощ, ако е на арабски“ - помисли си. Можеше да се оправи с повечето романски езици, както и с традиционните гръцки и латински. Можеше дори да разбере достатъчно даже от славянските азбуки. Но арабският се намираше далеч нагоре на дървото на световните езици - толкова високо, колкото никога не беше дръзвала да се изкачи.
Когато стигна до петия и последен рафт на ред 63, последния ред от указанията, вече предчувстваше, че няма да намери нищо. Последната купчина книги бе посветена на годините на упадъка на града, но нито в техните заглавия, нито в заглавията на тези преди тях имаше нещо общо със стъкло. „Сякаш би могло да има“ - помисли си.
Изправи се и се отправи към излъскания парапет на балкона, който артистично отделяше нейното ниво от долното. Май разсъждаваше в погрешна посока. Стъклото, колкото и далеч в историята да датираше появата му, открай време е свързано по-скоро с модерността. Може би изобщо не трябваше да търси в историята. Модерно стъкло? Стъкларство? Стъкларски технологии? Емили пак се насочи към един от компютърните терминали, които се намираха на всеки няколко крачки. Въведе нови критерии за търсене в стандартния интерфейс и след няколко минути видя упътванията към „Материали, съвременни: стъкло“, след което се запъти към друг стилизиран кът на комплекса.
Бърз оглед на рафтовете я изправи срещу обратната страна на проблема, който бе срещнала при оглеждането на историческата литература: тук всички книги бяха за стъкло, но нямаше нищо, свързано с Александрия или с библиотеката. Различни причини за разочарование, но резултатът - един и същ.
„Мисли, професоре!“
Едва не го изрече на глас, сякаш само със силата на агресивното си упорстване беше в състояние да се застави да открие пътеката, която трябваше да следва.
„Стъкло, пясък, светлина... какво, за бога, би трябвало да означава?
„Мисли творчески.“ Може би решението бе не в намирането на един или друг термин, а в комбинацията им. Всички знаеха, че стъклото се изработва от пясък. С това се изчерпваха познанията на Емили за изкуството на стъкларството. Светлина... светлината също бе сред понятията. Светлината очевидно преминаваше през стъклото.
Емили затвори очи в опит да стигне до прозрение чрез творческо комбиниране на думите.
„Дали наследството на Птолемей не е някакъв процес? Превръщането на египетските пясъци в стъкло? Пропускане на светлината?“ Това бе преувеличаване, но все пак е по-добро от нищо. Тя отново се запъти към рафтовете с историята, този път решена да намери всеки том, в който ставаше дума за Птолемей. „Но кой Птолемей?“ Още докато вървеше, Емили знаеше, че възможностите са прекалено много, за да доведат до нещо. На египетския трон са се изредили един след друг петнайсет царе на име Птолемей и имаше поне два пъти повече генерали, принцове, владетели и командири, носили царственото име по време на династията. Всеки от тях имаше история. И Емили беше сигурна, че на всеки е посветена поне малка колек -ция от книги.
„Това няма да ме доведе доникъде.“
Спря, преди да се е изкачила обратно до четвъртото ниво, и отстъпи настрана през площадката към една от групичките столове, разпръснати из библиотеката. Нямаше смисъл да тича напред-назад между лавиците при всяко хрумване. Трябваше да седне, да помисли и да реши какво точно се очаква да потърси.